— Това тук… Кралски жезъл, а това — златна монета — му обясняваше грубо на развален общ език гоблинът, който беше до него, за начертаните върху скалната повърхност символи.
Скар се заслуша в съществото, явно опиянено от възможността да обяснява разни неща на чуждестранните посетители. Наемникът и целият му отряд се чувстваха крайно отегчено и изморено от дългия преход през земите на гоблините, но когато предводителят на гоблиновата армия бе предложил на Скар да измени на защитниците на Стомана и да се обърне срещу тях, подкрепяйки гоблиновото нападение, той му бе дал ясно да разбере, че плячкосаните богатства първо ще бъдат закарани в общата съкровищница на съществата. Едва след това, гоблините щяха да започнат подялбата с хората, изменици на собствената си раса.
Макар и не намиращ логика в това изискване, Скар се беше съгласил охотно, виждайки избавление от глада и бедността, както за себе си, така за и другарите от наемническия отряд. Унищожителите на Стомана, хора и гоблини, влязоха в античната пещера, използвана за съкровищница. Всички до един, предани единствено на кесиите си и алчното желание винаги да са пълни…“
Заслепени от възможността да блеснат пред Мрачния Господар, Инстинкт и хората му следваха фалшиво клатушкащия се гоблин, на когото всеки, поне веднъж напивал се през живота си човек, би се изсмял. Съществото играеше ролята си на пияно изключително некадърно и коварният, макар и зле скалъпен план на гоблините, проработи единствено заради непредпазливите полуживи, алчни за почестите на Мрачния си Повелител.
Десетината полуживи тъкмо бяха навлезли в Ниските Чукари, когато първите малки копия на гоблините за нападение от разстояние, полетяха към тях…
… Създанията обаче не знаеха срещу какво са изправени.
Третото копие, щръкнало от защитения с лека ризница гръб на Инстинкт, го накара да се замисли и проумее, че са попаднали в капан.
Другите от отряда също бяха разбрали, че са станали жертва на хитра инсценировка. Всички до един изтеглиха оръжията си.
Инстинкт успя да покоси лъжливия гоблин, повел ги към смъртоносния капан.
В същия момент, в който съществото тупна безчувствено на твърдата почва, стотици от другарите му изпълзяха от различните си укрития и заляха като безмилостен водопад измамените полуживи, които въпреки огромните си бойни възможности, нямаха никакъв шанс срещу многочислен противник, чийто боен стил се ограничаваше чисто и просто в разсичане и обезглавяване.
Пещерата бе лишена от всякаква светлина. Това естествено не създаваше затруднения на Скар и компания, които с неживите си очи виждаха перфектно в тъмнината. След като преминаха тесен, неохраняем коридор, войните се озоваха в огромна обла зала, чийто таван бе осеян с множество сталактити. Един от тях правеше особено впечатление. Формата му не беше конусовидна, обърната надолу, както останалите. Бе изсечена чудато, изваяна от непознат скулптор във формата на странно Божество. Ветеранът не бе попадал никога на такова нещо, не си спомняше да е виждал фигурата на изобразеното същество в предишния си живот, макар да имаше спомен, че е посещавал веднъж това място. Явно скулптурата, която имаше форма на глава на гоблин с гротескно голям нос, бе направена по-късно. Ветеранът, както и останалите полуживи бойци нямаха възможност да задълбаят в разсъжденията си относно смисъла на окултно оформения сталактит, тъй като за известно време до един, включително и Скар, бяха неимоверно впечатлени от нея. Огромните очи на изваяния гоблин бяха от диаманти. Сапфири, аметисти, рубини и други камъни бяха вградени хаотично в очните ябълки на алчно ухилената скулптора. Скъпоценните камъни осветяваха просторната галерия в различни цветове. Това което, обаче, беше струпано в центъра й не бяха множество златни монети и предмети, а черепите и костите на хиляди умрели гоблини.
Полуживите оглеждаха помещението в продължение на десетина минути без да коментират. Вървяха предпазливо и внимателно, очаквайки някакъв тайнствен механизъм да задейства клопка, която да ги постави в неудобно положение. Години по-късно, когато гоблините щяха да развият индустрията и технологиите си — такива капани и устройства щяха да заемат всеки сантиметър от гробниците и съкровищниците им, но на този етап мястото беше чисто.
Макар и съставена от черепи и кости, почвата под краката на войните бе устойчива, тъй като с времето тленните останки на съществата се бяха слегнали и пресовали. Това правеше евентуалното пропадане надолу невъзможно. Самият терен беше неравен, осеян с множество баири и долчинки. За по-добра видимост Призрак се беше покатерил ловко върху най-високото кокалесто плато. С изпълнено с интерес лице, скаутът помаха на Скар, приканвайки го да се покачи при него. Ветеранът успя, макар и по-бавно, да се озове при намерилия находката войн.