Магията за събиране на души можеше да бъде разчетена още в първите скриптове на Камъка. А за маг от ранга на Нумориус, научаването и подчиняването й не беше особена трудност.
Повечето мъртви души не забелязваха живите, както и обратното. Това беше разделителната граница между двете материи, която ги поставяше в баланс една спрямо друга. Без нея би станал абсолютен хаос. Това бе първото знание, което Нумориус бе получил, изследвайки текстовете, преведени от поверения му островитянин.
Второто нещо, което Мрачният Лорд научи, изследвайки магията на Камъка бе, че единствения начин, по който той може да покори душите на умрелите е да привлече вниманието им, т.е. да ги накара да го забележат. Което беше изключително опасно, защото жадни за живот, те щяха да го погълнат.
Като част от Съвета на Мъдреците, магът бе стигнал до високия си ранг, благодарение на уменията си и неизчерпаемата енергия, която притежаваше още с раждането си. Мъдреците имаха заложби в спиритуализма или общуването с мъртвите, но за целта заклинателите на Целебния Камък издигаха защити между себе си и душите на умрелите, за да се предпазят.
Нумориус обаче трябваше не само да общува с мъртвите гоблини, той трябваше да ги пороби, ето защо не биваше да издига преграда между себе си и тях.
Имаше само един начин, по който той да успее. Начин, забранен от Кралството и силите на доброто, които олицетворяваше.
Мрачният Лорд притежаваше Аморфид-компаньон, който виждайки и живата, и неживата материя, можеше да разваля преградата между двете. Именно чрез Аморфидите, мъртвите души понякога се появяваха в Кралството под формата на духове и феномени, и тормозеха простолюдието. Естествено за свое удоволствие.
Амофидът, който Нумориус бе успял да призове, бе приел формата на черен гарван. Най-обикновен черен гарван, чиято необикновеност бе отразена в смарагдово зелените му очи. Покорни единствено на себе си, Аморфидите често напускаха хората, дръзнали да ги призоват. Запленен обаче от силите, които Мрачният Повелител притежава, Пту беше решил да остане в реалния свят, където бе призован да живее чрез новия си Господар, изсмуквайки част от иначе безсмъртния, благодарение на Камъка на живота. Едно покварено съжителство, което и двамата приветстваха.
Пернатото същество се беше загърнало в плаща на Господаря си. То умееше да вижда през него, без да се открива за света. Нумориус често общуваше с Гарвана-Аморфид, като му споделяше мислите и плановете си. Успял да свикне с острата миризма на влага и задух, Мрачният Господар се бе съсредоточил върху предстоящата магия. Сумракът в галерията не го притесняваше. Не го притесняваше и безплътното присъствие на покорните му войни. Страхът на Лорда, обаче, идваше от неживата материя, с която щеше да се сблъска след броени минути.
— Не се притеснявай, Единствени! — гарванът проговори с плътен и дълбок глас, издаващ едновременно и интелигентност, и някаква древна и огромна пошлост. — Те не притежават силата, която притежавате Вие. Много скоро ще са в капан.
— Да, така е — пулсът на Нумориус започна да се нормализира. — Но какво, ако все пак ме надвият.
Ако притежаваше усета за човешките реакции, Пту щеше да изгледа въпросително и отегчено Господаря си. Вместо това, Аморфидът продължи да го уверява.
— Мога да усетя всяко настръхнало косъмче във вас. А не трябва! Не и от неувереност. Позволете на магията да ви изпълни!
Нова вълна увереност изпълни гърдите на мага. Всичките амбиции и жажда за власт се вляха в трудно изчерпаемата му магическа енергия. Те щяха да са волята и острието на действията му.
Стиснал жезъла си до предел, в който кокалчетата на ръцете му щяха да разкъсат плътта, Нумориус успя да призове магията на Камъка. Сферата избухна в зелен пламък, който не изгаряше. Той само изсмукваше. И живота. И смъртта.
Гарванът се показа иззад финия плащ на Мрачния Лорд и разпери криле във въздуха. За нормалното човешко око, съществото бе само една птица. За неумиращите души на блуждаещите, мъртви гоблини в галерията, това бе Аморфид. Пту започна да се издига към тавана, събирайки вниманието на все повече и повече души, след което започна да кръжи из цялото огромно помещение. Всички те започнаха да го следват, но от дистанция, заинтересовани от това, което е и което явно иска да им покаже. След като обиколи цялата галерия обстойно, аморфидът започна да се връща към Господаря си, следван бавно от неспокойните души на хиляди гоблини, движещи се този път организирано и с цел. След което кацна върху рамото на Мрачния Лорд, разкривайки го за следващите го безтелесни мъртъвци.