— О! Я, гледайте, младата принцеска се меси, където не й е работа! Това е моята странноприемница и ще правя каквото си искам — тонът на Стария Роб беше присмехулен.
— Ще видим дали ще си толкова самонадеян, когато опиташ стоманата ми — афектираното момиче сложи ръка на канията си.
— Лилиен, спри! — Ехоу започна да жестикулира, опитвайки се да привлече вниманието и.
— О, не. Оставете я да буйства. Така най ги обичам. — Дебелият ханджия облиза устни. — Може би пък ако ми я дадете за един час, ще я вкарам в пътя, щот май от т’ва има нужда.
Отдавна подала се на гнева си, Лилиен извади късия си меч от канията и с ловко движение се озова на сантиметри от ханджията. Втрещеният и неочакващ атаката мъж отвори уста в опит да извика, очаквайки острието да го прониже. Никога през живота си Старият Роб не беше попадал в някаква схватка и не знаеше как да реагира.
Но удар така и не дойде. Масата потрепери за няколко секунди. Ехоу редеше някакви непознати за другите думи. Лилиен застина в бойната си поза, парализирана достатъчно, за да може ханджията да се отмести и да побърза уплашено да се върне към бара.
Самата Лилиен чувстваше, че е парализирана и това я ядоса. Можеше да използва само разсъдъка си, но той не й помагаше. Напротив. Само доразпалваше яда й.
След няколко минути, в които Ллойд побърза да довърши закуската си, Ехоу реши да свали заклинанието си от нея без да й каже. Получила неочаквано пак контрол над крайниците си, Лилиен се строполи на пода.
Сър Лотлансен стана бързо от масата и й подаде галантно ръка. Тя обаче отказа. С ловко движение и високи вдигната глава, момичето подмина опуления рицар и зае мястото си на масата, без да промълви и дума.
За да разсее напрежението, вече нахранилият се Ллойд промълви:
— Има много неща, които трябва да обсъдим.
— Хайде тогава, изморих се да чакам вече! — отвърна му Ехоу.
— След посещението ми в главния рицарски корпус получих важни сведения, които ще определят хода на бъдещите ни занимания.
Мълчанието на всички събеседници бе ясен жест да продължи.
— Полуживите или каквито са там се движат на юг — икономът обиколи с поглед всички на масата. — Нападнали са Стомана…
— Какво безочие и каква дръзка проява! — възмутено го прекъсна Ехоу.
— Не са се срещнали почти никаква съпротива. Вестоносците от онзи край съобщават за много хора, напуснали домовете си и областта, без дори да опитат да се защитят.
— Типичните страхливци — подсмихна се Стийл.
— Ще те видим и теб, когато се изправиш срещу тях! — нападна го сър Лотлансен, който беше единственият, изправил се лице в лице с ужаса на полуживите слуги на Мрачния Господар.
— Нямам търпение да те видя и теб, благородно рицарче, пълнещо благородно гащите си! — не му остана длъжен зеленоокият, саркастичен мъж.
Сър Лотлансен беше почти готов да покани опонента си на дуел, за да защити накърнената си чест, когато осъзна, че Ехоу и Ллойд са продължили разговора си, напълно невъзмутени от кратката дрязга. Икономът тъкмо изказваше предложение:
— Мисля, че ще е хубаво да се обърнем към Рицарския корпус и да наемем елитно обучени бойци. Специално тренирани и носещи отлична екипировка, те…
— Зарежи тази високопарщина — прекъсна го Ехоу. — Повечето от, както ти ги нарече „добре обучени“ рицари, са пълни некадърници и страхливци.
Бузите на сър Лотлансен избухнаха в ален цвят, но не от срам, а от яд, породен от нанесената обида. Достатъчно предвидлив, Ехоу реши да поясни:
— Естествено нямам предвид благородния рицар сър Лотлансен, който е наш спътник и част от ядрото на отряда. Вие се бихте смело при Анър.
Рицарят реши да не отвръща на разглезеното магистърче по магия, за какъвто наистина смяташе Ехоу, че няма право да обсъжда битка, на която не е присъствал. Лотлансен спазваше суров кодекс, който изключваше заяждане с по-висши особи, какъвто беше магът-жрец.
Ехоу се обърна отново към Ллойд, който изглеждаше готов да избухне в онези дълги спорове, в които отстоява своята позиция, без значение дали е правилна или не. Още повече, че мъжът с вече посивели и редки, късоподстригани коси бе отдавнашен дипломат и често водеше спорове само за собствено удоволствие.
— Всички знаят, че истинските битки печелят наемниците и скъпо-платените главорези, които няма да напълнят гащите при първата среща с унищожителните войски на Мрачния Господар.