— А каква ти е гаранцията, че същите тези наемници, които за мен пък са едни мерзавци и непрофесионалисти, няма да си плюят по петите заедно с парите ни, след като се срещнат с врага.
Въпросът свари Ехоу неподготвен. Магът беше видимо изнервен и пилеше ноктите си на масата, което беше в изключителен разрез с естетическата му визия.
Обади се Стийл:
— Тогава би било по-добре да отидем до местните тъмници и да наемем бандити и „бивши разбойници“. Те поне ще ни имат страха.
— Те ще ни прережат гърлата още в първата нощ, в която решим да лагеруваме — отвърна му невъзмутимо Ехоу, продължаващ заниманието си, което погнусяваше Лилиен.
Момичето всъщност не обръщаше особено внимание на разговора, в който изглежда трябваше да вземе страна рано или късно. Мислите й отлитаха към Скар. Тя искаше да го види отново, да го освободи по някакъв начин от мрачното чародейство, което беше поробило съзнанието му и да избягат далеч от всичко и всички. Да започнат в някоя далечна страна — тя да рисува, а той да захвърли живота си на боец и да се върне към поемите, които тя толкова обичаше и които пазеше. За жалост не можа да ги вземе при инцидентното напускане на замъка. Какво ли им се беше случило? Дали бяха оцелели, или бяха опустошени по подобие на сегашното аз на нейния отколешен любим. Мислите й препускаха волно, като освободени от робския труд коне, устремени към естествената си свобода и среда. Където и да я отведеше съдбата, Лилиен знаеше едно — искаше да е далеч от хора като баща си и сподвижниците му в това противно кралство. Но се налагаше да се върне отново към разговора, тъй като, за добро или зло, беше част от отряда.
— Аз гласувам да вземем рицари и пехотинци от войската — изрече патетично Ллойд.
— Подкрепям многоуважаемият Ллойд Паркксън — даде своя глас и рицарят.
— Аз заставам зад това да привлечем наемници — опонира Ехоу.
— В крайна сметка, смятам, че платените войни са по-добри от глезените и лъскави рицари — с тона, с който говореше, Стийл не оставаше съмнение в никой, че се забавлява искрено със ситуацията. — Всъщност, защо не предложим някоя друга златна кесия на ханджията. Ще е страхотно попълнение за отряда, особено с младата си девойка!
Магът се присъедини към смеха на бодигарда на Великия Жрец. Ллойд ги гледаше равнодушно, а сър Лотлансен обърна поглед към Лилиен:
— А вие, кой бихте подкрепили, лейди?
Многоуважаемата дъщеря на лорд Лунуниен беше почти готова да подкрепи избора на иконома и мустакатия рицар, най-вече заради личната си вражда със Стийл и неприязънта към прилежния, но подъл маг. Но в последния момент Лилиен си наложи да помисли по-реалистично на нещата и тогава стигна до прозрението, че дори неприятно, предложението да заложат на платени бойци, вместо на рицари е по-приемливо. Самото татуирано момиче бе станало свидетел на това, как едни от най-добре обучените професионални войни на баща й бяха сразени. Бившият й годеник, сър Фредерик, се бе отправил да защити Ефесово и не се беше завърнал, а бе един от майсторите на меча и копието в цялото кралство — спечелил не един или два официални турнира.
Съжалила, че не може да се въздържи от отговор, Лилиен проговори с неохота:
— Взимам страната на Висшия магистър по магия.
Ллойд ахна, а Ехоу кимна с видимо задоволство.
— Желая да обоснова решението си — единствената дама на масата обходи спътниците с поглед. — Смятам, че това е рискована операция и че няма смисъл да жертваме част от хората, клели се да защитават Кралството. Тяхната работа е да водят реални сражения, а не да са, както е нашата идея, изследователски отряд.
— Но, лейди! Вярно е, че бяхме изпратени да следим действията на полуживите, както и да изпробваме влиянието на новата магия върху тях, но ако се стигне до сражение…
— Ако се стигне до сражение, господин Паркксън, предпочитам в него да сме жертвали живота на мерзавците, както вие ги нарекохте, а не на благородните люде със семейства, които ги очакват в домовете им.
Ехоу разшири усмивката си, съзрял проницателното измъкване на Лилиен. Магът започваше да изпитва все по-голяма и по-голяма симпатия към нея.
Неспособен да обори аргумента й, и по-скоро притиснат от времето, Ллойд кимна.
— Добре, съгласен съм. В такъв случай, вече имаме готов план как да процедираме — той кимна по посока на Стийл.
Зеленоокият войн, станал ненадейно сериозен, проговори: