Купчинките тор, животинска и човешка, дали убежище на множеството просяци, нямаха нищо общо с лалетата и зюмбюлите, сред които Лилиен се разхождаше, отдавайки се напълно на въображението си. Мизерията по улиците, по които минаваха в момента, я отблъскваше и потискаше естетическата й привързаност към изкуството.
Докато Стийл решаваше да подритва забързаните, облечени дрипаво хора, изкарващи прехраната си с различен хамалски труд, татуираното момиче предпочиташе да отвръща поглед от тях и да го насочва към небето, защото само то беше чисто и неопетнено.
Кирпичените съборетини, едва държащи се цели, бяха оплетени от простори и изцапани с различни нечистотии; те надничаха с неприветливите си прозорчета, през които светлината пробиваше трудно, защото бяха занемарени или отрупани с множество непотребни уреди и закърнели гъсти паяжини. Всички тези сгради озадачаваха Лилиен, защото тя не бе виждала никога толкова голямо нехайство към домовете, в които живеят хора. Сякаш тукашните столичани, сякаш те не се грижеха за мястото, на което принадлежат, напълно отдадени на простоватото си съществуване. Ефесово, откъдето татуираното момиче идваше, всъщност бе една спокойна и приветлива провинция, в която къщите бяха изработени от майсторски резбован дървен материал и украсени с множество цветя. Дори там, където се отглеждаше добитък, хората почистваха редовно и бяха усмихнати. Тукашните за съжаление гледаха на Лилиен и на останалите като на хора, които могат да ограбят, а конете им могат да бъдат присвоени и заколени, за да осигурят дневната хранителна дажба.
Всичко това Лилиен виждаше в очите им, изпълнени с гняв и омраза, но и тъга, дошла от ясното осъзнаване на собственото затъване и пропадане.
От мислите й я извади течност, която се беше изляла на сантиметри пред нея. Лилиен погледна нагоре и видя някаква мургава жена, чийто тъмен цвят на лицето идваше по-скоро от месеци некъпане. Нечистоплътната домакиня изливаше някакво нощно гърне по средата на самата улица. Знатната дъщеря на лорд Лунуниен се замисли как ли гледат на нея, облечена във фина пурпурна туника и копринен бледорозов плащ. Дори токата на обувките й струваше повече от цялата улица! В този момент, обаче, тя се почувства изключително жалка и незначителна в очите на тези хора, които вероятно гладуваха със седмици. Виждаше подигравателните им усмивки в моментите, в които й правеха лоши реверанси. Донякъде я успокояваше факта, че останалите членове на групата, които яздеха пред нея — Ехоу и Стийл — също са добре сложени и облечени. Но тя се различаваше от тях по едно нещо. Те изпитваха презрение към хората, покрай които минаваха, и се чувстваха горди от факта, че са в скъпарските си облекла, особено Ехоу (с черните си панталони и сако, облечено върху копринена бяла риза). Но Лилиен изпитваше по-скоро жалост и милосърдие към бедните хора от Доковете, колкото и да я отвращаваха.
Всъщност колкото повече мислеше за това, толкова повече искаше събитията да се забързат. Да срещне Скар и да избягат от този свят.
Ехоу и Стийл бяха спрели и бяха слезли от конете си в една невзрачна уличка, чието име никой не знаеше, а и на никой не му пукаше да й даде. Изчакваха Лилиен, която се движеше по-бавно и следователно беше поизостанала.
— Май не й понася на госпожичката — обърна се Стийл към магистъра по магия.
— Е, нормално е това. Все пак идва от провинцията. Хората там не познават столицата и на един процент от това, което всъщност е…
Подпрял се на стената на постройката, до която се бяха спрели, високият чернокос войн изгледа философски настроения си другар.
— Ха! Знам за какво говориш. Аз самият идвам от Райска Градина, което също е на майната си.
Двамата прихнаха в задружен смях. Стийл реши да продължи разговора, докато чакаха спътницата си.
— По моя край се носеше мълвата, че столицата е най-доброто място за живеене. Че Бриляна е блестящ и красив за всички… — зеленоокият войн натъртваше на всяко използвано прилагателно. — Ето защо аз и братята ми повярвахме на този малоумен мит и се озовахме тук без пари в джоба, чакащи великолепието му да се излее върху ни.
— Както много други младежи от цялото Кралство…