Стийл кимна.
— Ето така столицата се препълни с наемни бойци и престъпници, както и с проститутки. Единствените професии, които новодошлите без пукнат грош в джоба могат да започнат, без да познават никой.
— Да, неслучайно съм казвал винаги, че най-щастливи са тези, които си стоят на село. Вървят след животните, отглеждат си продукцията, плащат си данъка, плодят се из плевните и умират от старост.
Стийл отново се разсмя.
В същия момент се появи Лилиен, която реши, че двамата мъже се подиграват на нея. Ето защо тя ги удостои само с кисела и надменна гримаса, която естествено предизвика у спътниците й нови вълни смях.
— Какво правим тук? — попита тя, докато слизаше от белия си кон, дарен с буйна грива.
— Имаме среща с една много интересна личност — отвърна й Ехоу.
— Дали другите вече са свършили тяхната част от работата? — беше следващият въпрос на момичето, което визираше Ллойд и сър Лотлансен, отишли в някаква част от града, за да снабдят отряда с нужните за дълго пътуване провизии.
— Най-вероятно! Така или иначе, ще намерят как да уплътнят времето си. Имаме среща с тях надвечер, на главните порти, преди официално да напуснем града.
Лилиен сви рамене и отправи поглед към постройката, пред която бяха спрели. Врата на практика нямаше, което беше много странно за момичето. Първи вътре пристъпи Стийл, след него беше Ехоу, който покри нос с яката на ризата си, в която рано сутринта бе пръснал ароматен парфюм с уханието на авокадо. Лилиен бе не по-малко погнусена от него, но реши да не показва слабост пред мъжете.
Коридорът, в който се бяха озовали, ухаеше на мърша и екскременти. Това беше може би най-противното място, където бяха стъпвали. Не след дълго се озоваха в голямо помещение, в което бяха налягали множество окаяници, облечени в изпокъсани и висящи от тях дрехи. Десетки мухи и плъхове ги обикаляха, очевидно заинтересовани от това, което могат да си гризнат от полубезжизнените тела.
От стаята имаше няколко разклонения и Ехоу им нареди да спрат.
— Мирише досущ като на бойно поле — подметна шеговито Стийл, имайки предвид миризмата на разлагащата се плът и телесни течности.
— Да, имаш право! Това е заради кланицата — отвърна му Ехоу.
— Какво е това място??! — опита се да изкрещи Лилиен, но почти не успя да чуе гласа си. В сградата, се носеше жужащ, негостоприемен звук, омесен с много други механични такива.
— О, забравих да ви упомена. Това е хоспис. Един от многото в Доковете.
— Защо тези хора са налягали така безпомощно в тази стая, какво чакат? — запита го Лилиен и обходи с поглед десетките легнали мъже и жени.
— Чакат да ги разпределят.
— За?
— Сигурна ли сте, че искате да узнаете?
Стийл се подхилваше, явно досетил се какво представлява така нареченият „хоспис“.
Лилиен подтикна мага да говори.
— Е, тука идват хора, които или са болни от някакво тежко заболяване, или умират от глад и нямат препитание в живота — Ехоу казваше всяка дума бавно, първо, защото масовата смрад и задух му пречеха, и второ, защото не знаеше как точно да поднесе информацията на дамата, която на практика, никога не се бе сблъсквала с подобно нещо. — Та тези хора биват използвани за „различни опити“. В замяна на това, семействата им получават храна и някой друг петак, с който да опитат да си уредят живота.
Втрещена от чутото, Лилиен ахна:
— Какви опити?
— Виждате ли онази врата ето там? — Ехоу посочи единия край на стаята с огромна метална порта. — Тя води до лаборатория. Там се провеждат опитите.
От току-що получената информация на Лилиен й се догади, момичето се свлече на колене и погледна с тотално отвращение към металната порта, оцапана с кръв и друга мръсотия. Вонята като че ли наистина долиташе от нея…
Но мозъкът й все още не можеше да асимилира рационално информацията, затова тя рече:
— Искате да кажете, че там…
— Иска да каже — прекъсна я Стийл, — че има магьосници в столицата, които експериментират с поданиците на Кралството, оставени от богаташите в това жалко състояние.
Това попадна право в целта. Момичето, вече свестило се, се изправи, но предпочете да запази мълчание и отвърна погледа си от металната врата, като се обърна към Ехоу.
— Вие откъде знаете това място и защо в крайна сметка ни доведохте?
Магът й отговори: