— Наричат ме Ушенцето, госпожо…
Чашата с вино стоеше наполовина пълна пред нея.
По принцип момичето не би си поръчала алкохолно питие, знаейки, че в долнопробно заведение като това, със сигурност го разреждат с вода. Факт, с който тя беше добре запозната, но който игнорираше. Татуираната младолика жена имаше нужда да поразсее нервите и страстите си от изминалия час. Затова фалшивото вино, което тя пиеше в момента, й доставяше удоволствие и облекчение много повече, отколкото майсторските питиета, с които бе известна избата в родния им замък.
Компанията й споделяха двамата мъже и младото момче. Явно доволен от това, че дамата си е поръчала нещо различно от кафе, Стийл бе смекчил отношението си към нея и на моменти пускаше любезности, които тя тактично пускаше покрай ушите си. Ехоу и Ушенцето обсъждаха това, с което все още ненапълно сформираният отряд се занимаваше. Лилиен реши да изостави собствените си мисли и се концентрира върху говорещия Ехоу, който беше видимо изнервен и объркан.
— … доведе ме тук, обещавайки ми да ме запознаеш с наемници, а единственото, което виждам е скучен ханджия, сервитьорка, която е нищо повече от ниско платена уличница и трима неизвестни търговци, които не ни вършат никаква работа!
— Имайте търпение, господарю. Още малко да се свечери и кръчмата ще се напълни с хората, от които имате нужда.
— Не разполагаме с толкова време. При градската порта вече ни чакат нашите другари.
— Не се безпокойте, ще им изпратим вест да се присъединят към нас.
Още преди Ехоу да възрази или попита къдрокосия младеж, откъде по дяволите знае кои са другарите му, Ушенцето се беше шмугнало през вратата на кръчмата.
— Особняк е, дявол да го вземе! — констатира Ехоу и кашляйки отпи от силното бренди, което си беше поръчал.
Измина известно време, в което, за радост на спътниците, заведението бе започнало да се изпълва с хора. „Разсъблечената русалка“ бе добро място за моряците с нисък надник, които искаха евтино питие и евтини курви. Хората от морето обаче не бяха единствените посетители. Придружаващите ги търговци или контрабандисти често се навъртаха с тях, надявайки се да срещнат местни главорези, които да наемат за охрана на корабите си. Ето защо в „русалката“ идваха и много представители на Гилдията на Убийците, надяващи се да бъдат добре наети.
Стийл тъкмо бе станал клатушкайки се, за да си поръча следващо питие директно от бара, когато се сблъска с широкоплещест мъж, чието брадясало лице, сякаш небръснато с години, го квалифицираше повече към животинския вид.
— К’ъв си ти бе, за първи път те виждам тука?… — грубоватият мъж сръга с лакът Стийл.
Напълно пияният бодигард не можа да отговори нищо, опитвайки се да си поеме дъх. Това явно развесели брадясалия и приятелчетата му, които не му отстъпваха по нечистоплътност, но и видима физическа мощ.
— Явно нашето приятелче си има проблеми — Лилиен се обърна към Ехоу, като в игривите й от виното очи, се виждаше явно задоволство.
Магистърът по магия й отвърна с вяла усмивка, замислен за Ушенцето и внезапното му изчезване. Все пак беше похарчил доста пари за него.
Ето, че Стийл успя да се добере до бара и жестикулирайки странно си поръча следващо питие, когато безшумен като Смъртта, Ушенцето се озова до него.
— Приятелите ви ще дойдат до час…
Ехоу се сепна и почти се задави от ненадейната поява на малкия шпионин. Преди да успее обаче да му отвърне, вниманието му пак беше привлечено от Стийл, прекатурил се върху някаква маса, на която стояха мъже и чиито дрехи издаваха, че са най-малкото търговци на скъпи стоки. Тъкмо охранителите им бяха решили да се саморазправят с дългокосия неадекватен войн, когато магистърът се появи при тях, опитвайки се да ги усмири. Лилиен наблюдаваше сцената и за първи път откакто беше дошла в гнусната столица, си позволи да се засмее искрено.
Момичето реши да обърне малко внимание на кльощавото момче и да го поразпита, когато втренчи погледа си в ръцете му, онемяла.
Ушенцето, който също я наблюдаваше, разбрал откъде идва покрусата й и побърза да обясни:
— Преди да премина в Гилдията на Шпионите, бях в Гилдията на Джебчиите — юношата кимна към ръката държаща по-лека чаша, явно изработена от тънко стъкло. — Там се наложи да ми отрежат палеца. За по лесно преджобване.