Лилиен нямаше готов отговор на изумителната кратка история, вместо това го попита:
— Много ли те болеше?
— Да, но беше по-добре от стържещия гладен стомах или ритниците на по-големите ми братя, които изяждаха храната.
— Значи си избягал от дома си?
— Не само… Дори успях да го подпаля — Ушенцето се ухили заговорнически.
Лилиен предпочете да доизпие чашата си вино, вместо да разсъждава как това петнадесет годишно момче е запалило жалката съборетина, която бе визирало като дом.
Ехоу и Стийл, или по скоро Ехоу, влачещ Стийл, се появиха на масата. Високият зеленоок войн захърка почти веднага, след като магистърът го постави на малката пейчица. Още с влизането си в кръчмата, спътниците бяха избрали един от мрачните ъгли в помещението, където да са незабележими за останалите посетители.
Неусетно се беше свечерило и „Русалката“ се бе изпълнила с всякакви хора. Наблюдавайки различните клиенти, които варираха от добре сложени търговци до дрипави и изпаднали наемници и комарджии, ухажвани от местните квартални проститутки, Лилиен и Ехоу, заедно с притихналото Ушенце, не разбраха как бе минал последния час. По едно време всички посетители на мръсната кръчма насочиха вниманието си към някакви нови посетители, но бързо след това се върнаха към разговорите и заниманията си.
Изисканият и грациозен дипломат, съпровождан от рицаря в блестящи и благородни доспехи, определено предизвикваха смут и интерес от страна на останалите. Не след дълго, забелязали другата част от компанията си, двамата се насочиха към спотаената масичка в ъгъла. Там стояха пресушени няколко бутилки вино и една почти празна бутилка бренди. Ллойд кимна към Стийл, който вече почти изтрезняваше и се настройваше към новата обстановка в заведението. Ехоу беше притеснен, защото типът, с когото дългокосият мъж се беше сблъскал, често обръщаше злобен поглед към тях. А сега, споделили компанията и на благороден рицар, определено бяха център на вниманието. Не че Ехоу беше особено притеснен, можеше да парализира и уязви поне няколко врага. Магистърът беше тук по работа и не трябваше да се разконцентрира със свади.
— Какво става? — попита Ллойд, решил да загърби официалния тон, потапяйки се в кръчмарската атмосфера.
Кимвайки към Стийл, облеченият в официален костюм маг отвърна.
— За малко да ни създаде проблеми.
— Остави го него — махна пренебрежително с ръка Ллойд. — Някакво развитие?
Предпочел да не отговаря, Ехоу изгледа Ушенцето, който бе изкривил лицето си в лукаво изражение.
— Предпочетох да ви събера всички и тогава да обсъдим хората тук. От тях ще си изберете нужните бойци.
— Но как ще преценим силата и възможностите им, без да ги видим в битка?
— Не бъдете толкова сигурен, господине — Ушенцето посочи брадатите мъже, по-рано сдърпали се със Стийл. — Ето, тези там, вечерта им почти не минава без да се сбият с някой.
Сър Лотлансен прихна:
— И какво? Смятате, че в кръчмарска борба можем реално да преценим силата на някой?
— Явно не сте присъствали на кръчмарски бой, а тези, които се водят тука, са специални. Но няма какво да говоря. Преценете сами.
Вниманието на групичката бе насочено към току-що създалата се ситуация. Наподобяващият горила як мъжага, който беше сръгал Стийл с лакът, тъкмо минаваше покрай централната маса на кръчмата, където бяха седнали двама търговци с охранителите им. За страничните наблюдатели беше ясно, че грубиянинът се спъна нарочно в стола на единия търговец. Невинният мъж се претърколи на земята, а охранителите веднага се надигнаха и извадиха обикновените си мечове. Четиримата бодигардове изглеждаха смели и, за разлика от заядливия широкоплещ мъж, имаха леки брони. Брадатият само се изхили злобно насреща им и повика компанията си, която се състоеше от четирима едри мъже, приличащи си с него по многото белези.
Ханджията, който ставаше свидетел на подобни изпълнения всяка вечер, побърза да вземе една тетрадка и да мине покрай всички присъстващи в кръчмата, за да събере залози. Обикновено парите, които печелеше като „букмейкър“ му стигаха, за да възстанови щетите, а щом толерираше подобни прояви, явно излизаше и на печалба. Когато мина покрай масичката в ъгъла, където се намираше специалният отряд, Ехоу и Стийл решиха да заложат на грубите едри мъже, а Ллойд заложи на охранителите на търговеца. Сър Лотлансен не одобряваше такъв тип хазарт, а Лилиен искаше само да наблюдава.