— Какво чакат още? — нашепна Ехоу на Ушенцето, като не изпускаше от поглед мъжете в центъра на кръчмата.
— Кръчмарят да събере залози от всички, които желаят да участват.
— Нима всичко е нагласено?
— Не точно. Виждаш ли този, брадатия, главния в компанийката им? Това е Хлебарката. Всяка вечер печели срещу случайни и невинни търговци, които се подадат на провокациите му.
— Искаш да кажеш, че Хлебарката действа с ханджията и отарашват посетителите си?
— Новите посетители… Виждаш ли масата, на която са седнали търговците и охранителите им.
Ехоу кимна:
— Като чисто нова е!
— Именно! Ханджията я купи тази сутрин от пазара за мебели. Снощи Хлебарката и момчетата му направиха поредната свада. Който седне на тази маса винаги е жертва. Затова ви доведох на тази, най-незабележимата.
— Аха — Ехоу потъна в мисли. — И все пак не мисля, че този, как му викахте… Хлебарката, би имал шансове срещу екипирани наемници, макар че заложих на него.
— Гледайте…
Ханджията беше събрал залозите и кимна към Хлебарката и хората му. Охранителите на търговците не знаеха какво се случва и бяха видимо притеснени от това, че заелите бойни пози мъже срещу тях не предприемат никаква атака.
— Ей, тлъсто търговче, искам да ми платиш, загдето ме спъна със стола си! — Хлебарката тръгна невъоръжен към леко изплашения мъж, който още стоеше седнал на пода.
През това време тълпата в кръчмата образува пръстен около мястото, където предстоеше схватката. Така, и да искаха, търговците нямаше да се измъкнат преди края й.
— Ако пристъпиш още една крачка към господаря ми, ще се разделиш със самонадеяната си усмивка! — единият от охранителите застана пред падналия търговец с острие, насочено към главата на Хлебарката.
Огромният мъжага не беше никак притеснен. Гледайки отегчено към стоковедите, той започна да ги обикаля. Добил смелост от това, че го защитават, падналият на земята мъж, доби самоувереност.
— Кой си ти бе, мишка страхлива? Кой си ти, че смееш да се правиш на важен!
— Майка ти — отвърна Хлебарката, което породи дружен смях в хората му и публиката.
Не можещ да се сдържа, другият търговец нареди на своите охранители да нападнат Хлебарката, но водилият много кръчмарски свади мъж успя да ги зърне с периферното си зрение навреме. Още преди да замахнат с мечовете си, Хлебарката се отблъсна назад и грабна свободен стол, с който успя да блокира и двете атаки. В същия момент хората на брадатия се хвърлиха към охранителите на другия търговец, както успя да забележи Ехоу — с голи ръце. Наемните бойци, пазещи търговците, явно бяха добре обучени, тъй като размахваха майсторски мечовете си. Проблемът им беше, че не се бяха изправяли никога срещу такъв противник — двойно по-едър и мощен.
Хлебарката запрати стола към единия бодигард, който не очакваше подобен род атака и бе повален, тъй като облегалката на високия стол го блъсна в главата. Другият бе толкова объркан, че не забеляза Хлебарката, приближил се опасно близо. Брадатият мъж издърпа меча от ръцете на наемника и го сграбчи с голи ръце, вдигайки го от земята. В същото време хората на свададжията бяха съборили останалите телохранители и ги налагаха с пестници. Подобно на циркаджия, Хлебарката се въртеше, показвайки на събралите се сеирджии безпомощния охранител. И тогава направи нещо неочаквано за новите посетители в кръчмата. С едно силно напрягане на мускулите си, грубоватият мъж прекърши гръбнака на наемника, заедно с бронята, която уж трябваше да го предпазва.
— Каква сила! — ахна Ллойд, а стоящият до него Стийл беше радостен, че не е стигнал до личен бой с тази грамада.
Двамата търговци вече се опитваха да избягат, но плътният обръч от зрители им пречеше. След като бодигардовете им бяха обезоръжени и в несвяст, а единият от тях мъртъв, изплашените мъже паднаха на колене и започнаха да крещят:
— Моля ви, спрете. Ще ви платим, колкото искате.
Хлебарката се захили злобно, приближи се до единия търговец, сграбчи главата му и я пръсна с голите си, но невероятно силни длани. Експлодиралата кръв опръска хората от първия ред, които нададоха радостни възгласи, явно спечелили в тазвечерното залагане. Другият търговец изпадна в несвяст.
— Това беше, загдето не знаеше кой по дяволите е Хлебарката! — изкрещя брадатият. — Ханджия, дай бира! Бира за всички в заведението! Аз плащам тази вечер.