Кръчмата отново изабухна в радостни възгласи, опиянена от своя идол.
Минаха няколко минути, в които Хлебарката и хората му отарашиха търговците и изхвърлиха мъртвите и припадналите отвън.
Отрядът стоеше смълчан на масата.
— Е? — попита Ушенцето.
— Ще го вземем — рече силно впечатления Ехоу. — И него и дружките му.
Стийл и Ллойд кимнаха, а Лилиен стоеше и гледаше равнодушно кръвта на единия търговец, която ханджията не си бе дал труда дори да разчисти. Новата маса отново бе пръсната на трески. Кръчмарят явно печелеше и от нея, защото някои от зяпачите бяха решили, че парчетата натрошено дърво имат антикварна стойност и ги закупуваха.
— Ужасно място — промълви момичето.
— Тука се раждат мъжете с характер — рече изпадналият в еуфория магистър по магия, който беше и на печалба от добрия залог.
Ллойд, също впечатлен от зрелището, се обърна към Ехоу с одобрително изражение:
— Май бяхте прав за наемниците. Познавах тези охранители, както и знатните търговци, които охраняваха. Познавам и техните качества.
— Нека отидем при тях.
Двамата мъже, които още от самото им приобщаване към отряда даваха индикации, че желаят лидерството му, станаха и отидоха към масата, където вече пируваха Хлебарката и хората му. Брадатият мъжага пиеше тъмно пенливо пиво, а в скута му беше седнала слаба и невероятно гримирана девойка. При все това вниманието на побойника бе привлечено от двамата, необичайно облечени за подобна дупка, мъже. Костюмираният тип с небрежно вързана на опашка коса пристъпи към него.
— Ехоу Хоумс, магистър по магия на Висшата школа, изследовател от храма на изцелението Надежда. Приятно ми е да ви срещна!
Хлебарката се спогледа със сподвижниците си и дружно се изсмяха, след което прикова мътните си очи, наподобяващи точки под буйните вежди, върху новодошлия маг.
— А стига, бе! Първокласен лъжец! Приятно ти било да ме видиш. Я се разкарай!
Ехоу се усмихна топло по посока на нагрубилия го мъж и заговори отново:
— Имам предложение, на което малко хора биха отказали.
Разбрал накъде бие, Хлебарката отблъсна момичето от себе си и подпря масивните си като дънери ръце на колената си.
— За какви пари говорим?
— Повече, отколкото струваха търговеца и жалката му шайка охранители.
Хлебарката се ухили отново и кресна на един от хората си:
— Докарай един стол за господинчото!
След като имаше къде да седне, Ехоу се настани удобно срещу грубия мъж. Напълниха му една халба бира, която не бе типичното му питие, но Ехоу се усмихна отново топло към събеседника си.
— Бих желал съдружникът ми също да се присъедини към нас! Още повече щом ще говорим по работа.
Друг спътник на Хлебарката освободи мястото си и се насочи към бара, където младата сервитьорка беше събрала достатъчно голяма компания, за да се отплесне от ангажиментите си.
Ллойд също зае мястото си на дъбовата маса.
— Отсега ти казвам! Ти говориш, приятелчето ти мълчи. Не ми е приятно… — проговори фъфлейки Хлебарката и посочи с пръст слисания иконом.
Разбрал накъде бие побойника, Ехоу реши да защити спътника си:
— Той е човекът, който плаща. Аз съм само по-разговорливият.
Удовлетворен от отговора му, Хлебарката вдигна вежди.
— Е? За какво иде реч?
— За корави типове, които ни създават проблеми. Които ще създадат проблеми на теб и хората ти също… — Ехоу предпочете да не разказва за служителите на Мрачния Господар, поради простата причина, че Хлебарката, силно неинтелигентен човек, не би могъл да загрее.
— Ха! Ако са корави колкото онези, които смачкахме преди малко, може да поступаме и вас, като за компенсация.
Доволен от посоката, в която върви разговора, Ехоу надигна халбата си бира за наздравица и отпи. Питието беше ледено студено и натрапчиво. Магистърът по магия би предпочел да се върне към брендито, но знаеше, че когато преговаря с подобни типове, трябва да се опита да им влезе под кожата и да спечели симпатията им. А това ставаше като правеше нещата, които и те правят.
— Да пием за добрата сделка! — Хлебарката вдигна халбата си отново по посока на Ехоу. — Да знаеш, харесвам те, контенце! Ще ги пречукам. Трябва само да ми кажеш кои са. Направо ме заведи при тях.