— Там е работата, че в момента са извън столицата — Ехоу премерваше внимателно думите си. — Имаме сведения къде се намират. Вие ще ни придружите, а аз ще ви заплащам за всеки ден престой в отряда, който ще сформираме.
Хлебарката гледаше тъпо. Явно задача от този сорт му изглеждаше трудна за асимилиране.
— Нека да поясня — Ехоу започна да чертае с пяната от бирата си по масата. — Ние сме тук. Те са тук. Вие вървите с нас, докато ги стигнем. И там, ако ни нападнат — ги премахвате.
— Аха. К’вот кажеш. За к’ви пари говорим?
— Както казах — много.
— Колко много?
Тъй като не беше мислил върху това, какво възнаграждение да им платят, Ехоу сви рамене и кимна към Ллойд, който още от началото на разговора преценяваше брадатия мъж.
— По една Кралска златна монета на ден — промълви Икономът.
Хлебарката, който не беше виждал никога Кралски монети, защото типовете като него обикновено се залъгваха с медни петаци или най-много благородни сребърни монети, онемя. Ченето му бе увиснало до краен предел. Достатъчен знак, че смята това заплащане за прекалено.
— И за петима ви… — рискува Ллойд.
— Съгласен съм! — тропна с ръка на масата широкоплещият мъжага. — Но искам нещо в аванс!
Ллойд, доволен от добрата сделка бръкна в кесията си и извади пет Кралски монети.
Твърде непредпазливо.
Някакъв качулат тип, който изглеждаше изключително невзрачно и незабележимо, скочи от съседната маса и грабна кесията на иконома, като побърза да хвърли острата си кама по посока на Ехоу. Магистърът по магия не успя да реагира навреме и оръжието се заби в ръката му, малко под рамото. Хлебарката, още не знаещ какво става, не успя да реагира, преди закачуленият странник да се шмугне между масите сред хората. Ллойд, онемял от ловката кражба, хвърли поглед към масата в ъгъла, където смяташе, че са останалите от отряда, които трябваше да не откъсват поглед от тях. Стийл беше реагирал мигновено и беше скокнал от мястото си към посока на входа, където да срещне очи в очи крадеца и да го обезвреди. Но нямаше нужда… Когато зеленоокият бодигард се озова при входа на кръчмата, завари качулатата фигура, просната на самия праг по корем. От тила на разбойника се подаваха три стрели. Кесията стоеше все така в ръката му, но погледът му беше застинал. Нямаше съмнение, че крадецът бе мъртъв. Ставали свидетели на безброй подобни случки, останалите посетители в „Русалката“ се върнаха към разговорите си, незаинтересовани от случилото се. Само някакъв странник стана от мястото си и се насочи по посока на трупа, където измъкна стрелите и кесията. Стийл прикова студения си поглед в новопоявилия се. Имаше дълга къдрава коса и небръсната, поне от месец, брада. Под плаща, който носеше, се виждаха жилави ръце с малки, стегнати мускули.
Къдравият хвърли кесията по посока на Стийл и се върна на мястото си. Там обаче го чакаха Ллойд, Хлебарката и Ехоу и искаха обяснение. Пръв проговори икономът:
— Благодаря ви за временната намеса. Бих желал да узная името ви и да ви попитам, какво ще поискате в отплата?
— Имах сметки за уреждане с Качулатия Джоко, така или иначе…
Прозрял, че това не е пълната истина, Ехоу го погледна преценяващо.
— Сигурен съм, че си го следил… Защо не го елиминира по-рано?
— Защото той ви наблюдаваше цяла вечер и бях сигурен, че ще изчака удобния момент, за да ви обере.
Отмалял от загубената кръв, Ехоу се свлече на единия стол, стоящ до масата. Стийл го подкрепи и му помогна да седне, като се зае да вади забития кинжал.
Ллойд реши да продължи разговора:
— Тогава защо изчака събитията да се пренаредят по този начин?
— За да ме забележите.
— Е, добре! Ето ни при теб. Кой си ти и какво желаеш в замяна на помощта си?
Къдравият мъж извади изпод плаща си дълъг, добре изработен лък плюс две ками.
— Наричат ме Великия Изравнител и съм наемник. Ако имате нужда от стрелци — аз съм вашият човек.
Няколко маси през тях, в самия ъгъл на кръчмата, Ушенцето се ухили предоволно, тъй като нещата се бяха развили по план.
Лилиен, която избягваше да говори с глуповатия рицар, реши да наруши мълчанието, което тегнеше помежду им.
— Явно отрядът се запълва сам, сър рицарю!
— С отрепки и наемници, безспорно…
— Ще ни служат безотказно.
— Докато са пълни кесиите ни, лейди!
— Такава е природата им. Затова се радвам, че благороден рицар като вас също е част от отряда. Така ще можем да разчитаме не само на платените, но и на верните войни.