Поласкан от комплимента, сър Лотлансен се усмихна добродушно на младата жена, към която изпитваше неимоверна симпатия. Лилиен се смути от леката тръпка обич, която виждаше в сините очи на благородния рицар, затова се обърна отново към останалите си спътници, които вече наближаваха масата им с новите попълнения.
Когато всички се събраха на едно, Хлебарката реши, че отрядът трябва да се сплоти още същата вечер и гонейки някакви случайни моряци от съседната маса, я събра на едно с тяхната. Така всички можеха да седнат и да пият по някое питие. Ушенцето отново се беше изгубило.
Вече бе късна вечер, когато кръчмата започна да се опразва. Хлебарката и Стийл, явно очаровани един от друг и от много изпито количество концентрат и пиво, разговаряха дружно, забравили първия си сблъсък. Сър Лотлансен мълчеше стоически, тъй като не искаше да има нищо общо с почти никой от масата, а Лилиен се опитваше да говори с Ллойд. От дума на дума общи разговори, накрая татуираното момиче стигна до темата, която открай време отбягваше, но трябваше да започне:
— Значи, познавахте Скар в миналото, наистина?
— Не само, многоуважавана лейди, бяхме добри приятели.
— Защо бяхте? Нима не изпитвате надежда за него?
Ллойд отпи бавно от питието си и втренчи очите си в нея. Бяха изпълнени с тъга, но и с мрачна решителност.
— По думите на сър Лотлансен и Великия Мъдрец, той вече не принадлежи на този свят. Той е чудовище. Той беше чудовище дори тогава…
— Сигурно е имал причина за това. Аз не го познавах като толкова ужасен човек.
Разбрал накъде бие спътницата му, икономът хвана приятелски ръката й и проговори:
— Лейди, била сте влюбена и объркана. Не сте имала възможността да забележите онези негови черти, които показват истинската му същност!
— А тя е? — обърна въпросително очите си към него Лилиен, отдръпвайки ръцете си.
— Че е лабилен психически и лесно податлив на вътрешния си гняв и омраза.
Вместо да му отговори Лилиен се зарови в спомените си, където често виждаше Скар ядосан и избухващ. В моментите, в които се налагаше да се крият от останалите, особено от строгия й баща. В пътите, в които пренебрегваха уменията му, само защото потеклото му не беше знатно… Замислена за Скар, Лилиен не обръщаше внимание на почти никой от масата. Не че имаше и на кой. Спътниците на Хлебарката бяха налягали заспали, а самият той грачеше пиянски песни със Стийл. Другият мъж, който се представи като Великия Изравнител обсъждаше бъдещото им начинание с Ллойд, а рицарят беше затворен в себе си.
Нямаше с кого да сподели мислите и чувствата си, освен с Ллойд, който беше зле настроен към бившия й любим. Но оставаше все пак нещо, което трябваше да го попита:
— Когато дойде моментът… ще го нараните ли?
Оставен в неудобно положение да отговори този въпрос, икономът се зарадва, че в този момент се появи Ушенцето, водейки десетина мъже със себе си.
Още преди някой да проговори на масата, защото всички бяха учудени от неспиращият да ги удивява млад шпионин, най-високият от новодошлите мъже, облечен в черни кожени дрехи като другарите си, проговори:
— Привет на всички в тази късна вечер. Гилдията на Убийците изпраща поздрави на Ехоу Хоумс. Като едни от най-добрите им поданици, предлагаме оръжията си в служба на вашия отряд…
Отрядът от двадесетина мъже и една жена напуснаха рано сутринта портите на Бриляна. Някои радостни, че са напуснали гнусната столица, други объркани, но доволни, че ще получат добри пари в бъдещите начинания. Но имаше и няколко човека, които изпитваха истинско удоволствие. То идваше от това, което им предстоеше да свършат — да се изправят очи в очи със слугите на Мрачния Господар и по-точно онзи от тях, с когото имаха стари сметки за уреждане…
Великият мъдрец стоеше замълчано в личният си кабинет в Надежда. Пръстите му почукваха върху дъбовото бюро, резбовано със символите на Кралството. Не можеше да се каже, че Роландан беше притеснен. По-скоро беше изнервен.
За първи път в съзнателният си живот, а той не беше никак малък, Великият Мъдрец не можеше да контролира съдбата. Не че преди успяваше. По-скоро създаваше перфектната илюзия за това и се хранеше с нея. Беше един от първите, вървели по земите на континента. Беше един от първите, основали Кралството.