Амбициозният рицар държеше всички пътища и затягаше хватката си около бягащите слуги на Новия Враг, както хората от Кралството бяха започнали да наричат лорд Нумориус.
Така беше изминала последната седмица за сър Уилсънт. И въпреки че отгоре му се изливаше свиреп дъжд и много от хората му го изоставаха, той не губеше надежда, че ще хване полуживите и ще ги връчи лично на сър Денотериън, който щеше да го повиши в чин.
Скар не знаеше кой е надъханият предводител на войските, преследващи ги толкова упорито. Но ветеранът знаеше, че му дължи живота си.
Каква ирония на съдбата!
Отрядът от трима тъкмо успял да избяга от смъртоносния капан на гоблините, когато попаднал на огромна армия кръвожадни бойци, вардещи изхода.
Сега пък Скар и оцелелите му другари чуваха далечните рогове на приближаващите воини на Силвернада, които не отстъпваха по численост на гоблините. Ветеранът продължаваше своя бяг на север, като значително изоставаше от останалите. Най-пъргав от тримата беше Призрак, който се движеше свободно като вятъра. Но тъкмо когато полуживите прехвърлиха Кралския път и решиха, че са се изплъзнали на преследвачите си, разбраха, че са паднали в капана на собствената си самоувереност. Призрак спря, вперил остър поглед в далечината пред тях.
— Какво виждаш? — обърна се Призрак към току-що настигналия го Скар.
— Прах… Огромни облаци прах, които дори изсипващият се дъжд не може да разсее. Какво по дяволите?… — избълва невярващо Скар.
— Още конници — отбеляза мрачно Обелиск, като добави жлъчно — Аз ви казах…
— Попаднали сме в шибан капан! — извика Скар и изрита камък в яда си. Призрак мълчеше, защото знаеше, че собствената му идея ги беше провалила.
Решиха да изчакат Обелиск.
Изборът, който стоеше пред тях, не беше между битката или отстъплението. Те трябваше да решат срещу кого да се опълчат. Дали срещу внезапно появилите се конници, които изглежда имаха числено превъзходство, или срещу неуморните преследвачи, решени на всичко за да ги хванат? В крайна сметка ги връхлетяха първите…
Численото превъзходство на врага изобщо не притесняваше Скар и воините му, които опиянени от започнатата битка, бяха във вихъра си. Първата мишена, изпречила се на пътя им, се оказа един дорест жребец, чиято шия срещна острието на ветерана. Конят се свлече мигновено на земята, задушавайки с огромното си тяло клетия ездач.
Към Скар се насочиха пиките и алебардите на петима конници, които само си пречеха, докато воинът избягваше остриетата с изкусни движения. Благодарение на сравнително високия си ръст, Скар успяваше да нанася директни удари върху яростно атакуващите го ездачи. Първоначално решили, че имат преимущество заради конете си, впослествие рицарите осъзнаха, че животните по-скоро им пречат. Ето защо някои от воините слязоха от конете и връхлетяха полуживия с двойно настървение.
Друга група ездачи бяха решили директно да стъпчат Призрак. Разочарованието ги застигна, когато видяха как слабата фигура на воина успява да ги избегне с лекота.
В далеч по-голяма опасност се намираше Обелиск. Макар и движещ се с елегантни и добре премерени движения, фехтовачът не успяваше да прободе врага. От рамото на полуживия стърчаха две големи пики, които нарушаваха неимоверно баланса му. Решили, че тежко раненият не представлява заплаха, рицарите отклониха вниманието си към останалите двама.
Всъщност преимуществото на полуживите се криеше в това, че бяха точно трима и така атакуващите ги рицари не можеха да използват нито една позната бойна формация или тактика.
Скар се биеше едновременно с петима противници. Рицарите боравеха с оръжия за различни дистанции. Някои разчитаха на дългите си мечове, за да налагат притиснатия противник, а други бавно настъпваха към него с насочени пики. Леката бронята на Скар беше деформирана от вражеските удари. След като повали поредния рицар, той усети силно намушкване в хълбока. Нечия пика беше успяла да пробие екипировката му. Полуживият разсече оръжието на противника си, но нямаше време да извади острието от раната си. Съвсем скоро рицарите щяха да го притиснат и да отсекат главата му, която беше най-уязвимата част от тялото му.
Призрак се движеше невероятно бързо и представляваше въртележка от пробождащи кинжали, но рицарите, които го наобикаляха, ставаха все повече и повече. Дори да успееха да надвият настоящите си противници, полуживите бяха обречени, защото отрядът, който беше петите им, приближаваше.