Обелиск изпусна сабята си и се свлече на колене.
От плешките и стомаха му стърчаха разнообразие от копия. Фехтовачът се сгърчи безпомощен. Един рицар беше вдигнал високо своята алебарда, готов да отсече главата му. Слугата на Мрачния Господар чакаше равнодушно острието да се спусне отгоре му и да го заличи напълно. В този миг усети как земята се разтриса.
Войсковата част на сър Уилсънт се беше появила тъкмо навреме, за да ознаменува окончателната победа на рицарите над Скар и полуживите му спътници.
Сър Уилсънт, облечен в блестяща сребърна броня, пристигна на гърба на бял жребец. След като слезе от коня, мъжът се насочи към десетник Ойрам, който беше вдигнал алебардата си над тила на Обелиск.
— Поздравления, десетник! — по лицето на Уилсънт се четеше задоволство. — И на вас, и на всички доблестни мъже, които не предадоха Кралството.
После свали шлема си и се изплю върху полуживия.
Обелиск събра сили да вдигне глава и изкриви устата си в грозна усмивка:
— Жалък си. Празнуваш победа над трима… А колко от вашите посякохме?
Сър Уилсънт не беше особено впечатлен:
— През последната седмица спечелих толкова битки, колкото ти не си воювал през цялото си жалко съществуване, гадино!
— И колко човешки живота ти струваха тези победи?
— Стига да се опази честта на Кралството, падналите в боя нямат никакво значение! Щом хванахме теб и твоите изродски приятелчета, значи не след дълго ще паднат и останалите, дръзнали да разклатят реда в Кралството.
След като изрече тези думи, предводителят на преследващата войска се обърна към Ойрам, който не изпускаше Обелиск от поглед.
— Къде са другите двама?
Ойрам кимна на стоящ наблизо оръженосец, който поведе рицаря-предводител през бойното поле. То беше осеяно с телата на заклани коне и мъже, образуващи кървави локви. Сър Уилсънт разпореди на лечителите от войската си да се погрижат за тези, които можеха да бъдат спасени.
Раздал заповедите си, рицарят-предводител се насочи към група войници, които бяха наобиколили пленения Скар.
Въпреки многото рани, полуживият си оставаше страховит враг. Сплетената му коса откриваше лишеното от кръв лице и мъртвешката примиреност в погледа му. Той нямаше какво да губи.
Уви, фактът, че мечът му лежеше на десетина метра от него, го възпираше да се нахвърли върху рицарите.
— Какви сте ми изроди. Спипах ви, а? Отрепки. Ще ви предам на сър Денотериън, който ще разпореди на маговете да ви изследват.
Скар не обърна никакво внимание на думите на нахакания новопристигнал.
— Приятелчетата ти ги чака същата съдба. Този, на когото служите, ще бъде сразен веднъж и завинаги!
Изведнъж тялото на ветерана започна да се разтърсва от конвулсии и той изпадна в транс. Обградилите го рицари се стреснаха и отстъпиха крачка назад. Сякаш поваленият пред тях воин не беше на себе си. Сякаш духът му отсъстваше от тялото. За миг обели очи, а на мястото на зениците му проблеснаха две зелени пламъчета, които се завъртяха като водовъртежи. Водовъртежи, в които мъжете до един видяха собствената си смърт. Дори и смелият сър Уилсънт.
— Що за чародейство е това? — промълви с уплаха предводителят на преследвачите.
— Вашият край наближава… — зловещо промълви Скар. След това тялото му се отпусна безжизнено на земята.
В същия момент най-задните редици от новопристигналите воини бяха изненадани от неочакван противник. Огромна вълна от прииждащи врагове надвисваше като злокобна сянка.
Сър Уилсънт нямаше време да се окопити и да раздаде заповеди. Глъчката, която идваше от северната част на бойното поле, го свари неподготвен. Рицарят бързо намери коня си, след което препусна бясно към мястото, откъдето долитаха звуците от сблъскването на стомана в стомана.
И ги видя… Стотици от полуживите воини, дошли така внезапно, както облаците бяха сторили път на слънцето в небето. Те идваха със светлината. Зеленикаво сияние, което остави у рицаря усещането за омайваща поквара.
Но след толкова спечелени битки сър Уилсънт нямаше намерение да се предава точно днес. С боен вик, последван от роговете на неговите оръженосци, амбициозният рицар се насочи към вражеския отряд. В сблъсъка мъжът срещна безславната си смърт, посечен в гърба от могъщата бойна секира на двуметров мускулест варварин.