— Остави я. Ще ти платя колкото е нужно, но пусни дъщеря ми!
Скар, успял да повали един от противниците си, изгуби интерес към другия и се обърна към мургавия насилник на любимата си.
— Ще си платиш, кучи сине!… — извика Скар и се хвърли към злосторника.
Контрабандистът беше разбрал на какво е способно момчето и се вцепени от страх. Разполагаше с няколко секунди, в които не можеше да мисли хладнокръвно. Затова само освободи ръцете си от Лилиен и я блъсна в близките мраморни плочи, красящи градината. Не очакваща силния тласък, тя не можа да се предпази и след удара в твърдия камък загуби съзнание.
Лорд Лунуниен веднага побягна към нея. Лицето му беше почервеняло от плач. Дъщеря му лежеше по корем върху хладния мрамор.
В същото време Скар беше успял да притисне контрабандиста, който стоеше на колене и молеше за прошка. Обезумелият младеж отсече главата на мъжа с бърз замах, а бликналата като ручей кръв го опръска целия.
Скар побягна към мястото, което по-рано Лилиен му беше посочила за бягство.
Той искаше да избяга от този проклет замък, от тези проклети хора. От миналото си. И от себе си…“
… Върнал се към настоящето, Скар нямаше време да си обяснява този спомен от миналото. Но споменът го беше залял със своя ужас.
Ветеранът се намираше пред така наречената тронна зала. Коридорите и помещенията, през които беше вървял в унес, бяха празни и мрачни. Окачените по тях картини бяха единствената декорация наоколо. Скар се спря пред онази от тях, която стоеше до самите великолепни порти на главната зала. Изглежда пожарите, вилнели в замъка, не бяха достигнали картината, защото формите, които тя изобразяваше, се виждаха ясно. Ветеранът успя да различни контурите на патладжан, който сякаш беше обстрелван от геометрични фигури. Картината вся смут в разсъдъка му.
Някога полуживият познаваше това изкуство. Значението му. Познаваше и тъй скъпия нему творец, изработил това фино произведение.
Скар разтвори портите, върху които беше изсечен гербът на Ефес — два кръстосани меча, в чиито дръжки бяха вградени аметисти.
Полуживият пристъпи в тронната зала. Тя беше напълно осветена, но не от обичайните свещници или факли, а от Камъка.
Неговите зелени лъчи препускаха из цялото помещение и разкриваха и най-скритите кътчета на залата. Скар различи стоящия в центъра Мрачен Господар, застанал в цялото си великолепие и снажност. Лордът беше заобиколен от безброй полуживи, сред които ветеранът мярна напълно възстановените Призрак и Обелиск.
Скар пристъпи към Мрачния Господар. Имаше някаква тържественост в цялата сцена. Полуживите воини бяха строени церемониално, а Повелителя беше протегнал ръката си напред. Пред Нумориус беше застинал на едно коляно огромният Забрава, чиито бойни секири лежаха в нозете му.
Повехналите лица се извърнаха към Скар. Оглеждаха го с искрено любопитство. Ветеранът съшо успя да ги огледа. Някои се бяха превърнали в скелети като Призрак. Кожата им беше окапала или на места висяща. Броните им бяха белязани от множество резкй и дупки. Забелязваха се и слуги, които все още имаха човешки вид, но лицата им бяха сбръчкани, придобили сивкав или зеленикав оттенък. Като че самата кожа едва се държеше на тях.
Едно нещо ги обединяваше — мощта, която излъчваха. Бяха обляни от аурата, от светлината на Камъка на Живота. Заедно бяха почти непобедими.
Скар пристъпи към Тъмния Господар и несъзнателно падна на едно коляно по подобие на Забрава. Ветеранът се разоръжи и свали почти цялата си екипировка. След което хвърли поглед на варварина до себе си. Забрава беше изцяло гол. Впечатление правеха неимоверно силните му мускули, покрити с гнила и капеща кожа. Той беше загубил всяка човешка черта в себе си. Оставайки без дрехи, Скар почувства леко притеснение, защото кожата му, макар и леко потъмняла, беше все така розовееща. Ветеранът все още беше в първия си етап на полужив, докато мнозинството присъстващи в залата бяха навлезли във втората фаза — на някога-хора. Тя се характеризираше с пълно покорство и изпълнителност.
За тях надежда няма, мислеше си Скар, който отчасти успяваше да подчини разсъдъка си.
Предстоеше да стане ясно кой ще е личният офицер на Мрачния Господар. Вероятно този, който се беше справил най-добре с възложената задача. Най-лоялният и могъщият.
И тогава Гласът заговори навред.