Съкрушеният варварин не можеше да каже нищо. Той стоеше с поглед, зареян някъде далеч в пространството. Естествено, след като се съвземеше, полуживият щеше да усети как чувствата на омраза и завист го изпълват. Чувства, които Нумориус приветстваше в подчинения си. Така Забрава щеше да стане по-силен и по-ефективен. Това беше дарът на Мрачния Господар към покорно служещия му воин, справил се безупречно с поетия ангажимент.
Скар все още отказваше да повярва, че Повелителя му го нагърбва с такава отговорност. Но това в известна степен го устройваше. Ветеранът щеше да предвожда войските от свирепи полуживи бойци и щеше да измени на нищо неподозиращия Нумориус.
В мига, в който тези мисли покълнаха в съзнанието му, Скар реши да ги смачка и забута в най-тъмния му ъгъл. Воинът усети невероятен прилив на енергия.
Беше помазан лично от Повелителя на Камъка, но в същото време беше успял да запази искра от бунт в себе си. Това можеше да се смята за победа.
Ако въобще имаше какво да извоюва накрая.
Петнадесета глава
Сразяващи
Бяха изминали едва няколко седмици от появата на Мрачния Господар и войските му, а вече близо половината Кралство беше превзето със сила.
Другата половина тънеше в мъчително очакване. Къде ли щеше да е следващият удар на страховитите и непобедими воини, пред които дори най-доблестните мъже се разтреперваха и побягваха?… Нумориус беше превзел двата главни храма на Изцелението в северната част на Силвернада. Градовете, намиращи се в близост, бяха почти опустошени, а жителите им се укриваха в горите, където срещаха нови врагове в лицето на тежкото време, дивите животни и недостига на храна. Тези от жителите, които решаваха да се укрият в столицата и предприемаха пътуване дотам, рядко стигаха, тъй като лесно попадаха в лапите на множеството бандитски шайки и търговци на роби. Кралството беше разтърсено.
Скар предвождаше войска от петдесетина бойци, целящи да осигурят на Мрачния Господар трети храм на Изцелението, в който магьосникът да възстанови силите си след приключването на ритуала по прераждане. Ветеранът ясно осъзнаваше, че Повелителя искаше да върне към живот както множество мерзавци и недостойни люде, така и гоблините, чиито души бяха пленени в главната гоблинова гробница. На практика Нумориус щеше да е непобедим. А щом отряд от петдесетина полуживи успяваше да завладее храм, и дори замък, какво оставаше за хилядите напълно подчинени бойци, принадлежащи към и без това безскрупулната раса на гоблините?
Полуживите се движеха с умерена скорост към Любов, следващия набелязан храм. Те нямаха нужда от хранителни провизии, които да ги бавят. Мобилност и сила. Техните най-полезни качества.
Въпреки това, носещият се в челните редици на армията Скар беше разтревожен. Елементът на изненадата липсваше и противниците им знаеха с каква тактика могат да сразят полуживите. Оставаше и численото превъзходство на човеците. Трябваше само рицарите и доблестните хора от Силвернада да намерят смелост в сърцата си и да отвърнат на удара на полуживите.
Скар тайничко се надяваше на такъв развой. И когато моментът настъпеше, щеше да предаде своите собствени бойци… Най-близките му души.
Но нима хората, които щяха да се опълчат срещу тях, заслужаваха помощта му? Нима им дължеше нещо?
Не. Скар нямаше да се обърне срещу Господаря си, за да заеме страната на Кралството. Ветеранът искаше да се опълчи, защото не желаеше да има нищо общо с всичко това.
Уви, съдбата не се интересуваше от нещата, което той, дребното същество, желае. Тя следваше своята строга линия.
Изминаха няколко дни в муден преход, с който полуживите целяха да останат незабелязани от някой съгледвач, подчинен на Кралството. Слугите на Повелителя възнамеряваха да прекосят Кралския път. Идеха от запад, където територията представляваше дефиле, а зад гърбовете им оставаха опасани с гори високи скални възвишения. Пред армията се простираше открояващата се траектория на Спиралата, единствената река в Силвернада. В този район пълноводната река вървеше успоредно на Кралския път, така че за да преминат в южната част на страната, полуживите трябваше да прекосят водите.
За Скар представляваше по-голямо удобство да мине по пътя към Стомана, но опитният ветеран знаеше, че заради последните размирни събития цялата област щеше да гъмжи от войскови части. Не че не можеше да рискува и да отведе армията на Мрачния Господар право при враговете. Това би осъществило плановете му да предаде Нумориус. Офицерът на нечестивите войски обаче искаше да провали мисията си в точния момент. Може би пред стените на Храма на Изцелението. По този начин Скар щеше да вдъхне кураж на защитниците на храма. Но как щеше да осъществи умисъла си, още не знаеше… Въпреки всичко, той имаше достатъчно време.