Трябваше да решат как да прекосят реката. Дали да навлязат директно в буйните й вълни, или да използват някой от охраняемите мостове.
Имаше и нещо друго. Предприели такъв маршрут, полуживите навлизаха в Кралството, все по-навътре и все по-близо до столицата, а там патрулиращите отряди и съгледвачите бяха двойно повече.
Скар не подозираше за издирващия го отряд, който по чиста случайност беше в района…
Великия Изравнител беше що-годе опитен съгледвач. Както се очакваше от човек, който е умел с лъка, стрелецът имаше силното зрение, необходимо за един добър шпионин. Професия, което посрещаше със смесени чувства. От една страна, слабичкият мъж се ядосваше, че трябва да се занимава с нещо толкова отговорно и ангажиращо, но стискаше зъби, защото все пак му плащаха. От друга страна, наемникът се радваше, че това занимание го държи далеч от отряда му, който вечно се намираше под напрежение или в свада. Застанал на едно малко хребетче, идеално укрит в гъстите храсти под дебелата сянка на един кипарис, Великия Изравнител бдеше над разстелената пред него далечина и зорко следеше за движение. Седейки си в шубраците, съгледвачът размишляваше за събитията от последните дни. Отрядът, включващ дипломат, бодигард-самозванец и заблуден рицар, предвождани от странен костюмар, беше поел по Кралския Път. Групичката напредваше бързо и уверено, защото разполагаше с информация, че мишените им са вършили набези в източната част на пътя, на доста километри от столицата.
Великия Изравнител мислеше за жената, която се движеше с отряда му. Макар и пораснала, Лилиен криеше невероятна невинност и юношеска красота. Шпионинът два пъти беше ставал свидетел на нейния темперамент. Първият път срещнали някакъв търговец на роби и Хлебарката настоял да си вземат проститутки за из път. Тогава Лилиен скастрила брадатия мъжага, че не са пътуващ бардак, а той, решен да се дразни с нея, я обвинил във фригидност.
Вторият скандал бил къде по-сериозен, провокиран от пияните изцепки на Хлебарката и компанията му. Докато организирали лагер за нощуване, почерпените мъже на три пъти щели да направят пожар.
Не стига, че бавеха похода, ами бяха и толкова непохватни, роптаеше Лилиен.
При тези спомени Великия Изравнител се усмихна вяло. Ако не друго, бяха весела компания. Като изключеше, естествено, хората от Гилдията на Убийците, които бяха абсолютни темерути и не говореха много.
Улисан в мисли, стрелецът-съгледвач за малко не заспа. След като разтърка очи, отново огледа далечината. От своята позиция, той можеше да наблюдава целия път в обширен радиус. Областта, в която предстоеше да навлязат другарите му, представляваше малка низина, заобиколена от високи части — нещо като ждрело. Доста удобно, ако някой решеше да им устрои засада. И още по-удобно, ако те трябваше да устроят засада. В такива случаи по-съобразителният печелеше. А за съобразителен се смяташе онзи, който съумее обстойно да проучи областта, в която пътува.
Засега Великия Изравнител не забелязваше някакво движение в далечния хоризонт. Очите му мярваха прибягвания на различни тревопасни животни, подплашени от хищници. Това бяха естествените движенията на природата, които опитният съгледвач трябваше отчасти да игнорира, за да се съсредоточи в необичайните неща. Острият поглед на наемника се закова в отсрещното плато, намиращо се от другата част на широката пътека. Той фиксира бързите движения на друг човек. Или по-скоро същество.
Великия Изравнител веднага осъзна, че това не е човешко създание. Да! Може на ръст да беше колкото човек, със същата костна структура, но му липсваше… плътта.
Съгледвачът притаи дъх. Съществото, което мярна в далечината, съответстваше на описанието на враговете, с които предстоеше битка. Невъзможно.
Великия Изравнител рискува да се покачи на високия кипарис, за да вижда по-добре. С ловки движения пъргавият мъж се озова в короната на дървото.
Груба грешка. Явно съществото също беше скаут и беше забелязало наемника без проблем. Внезапно под тежестта на мъжа се прекърши клон. Озовал се на земята, Великия изравнител отново отправи поглед към създанието. То държеше лък и зареждаше стрела. Съгледвачът погледна и към мястото, от което се беше сгромолясал, и забеляза забита в ствола на дървото стрела.