Няколко глави от публиката се поклатиха. Малко хора в Роки Комфърт се мислеха за спасени — те желаеха и на съседите им да забранят удоволствията, от които те се бяха отказали.
— Дяволът е по стъпките на всеки. Върви като куче подир човека всеки божи ден, души миризмата му, лае от време на време, за да разбереш, че е по стъпките ти и когато не внимаваш, се промъква до тебе и те пипва здравата. Така върши дяволът работата си. Трябва човек винаги да е нащрек с него. Не те оставя, докато не го смачкаш под петите си и не го пребиеш от бой.
Всички вие, стари грешници, трябва тази нощ първи да преминете на страната на господа бога. Това ще даде пример на младите хора. Щом бащата и майката на някое момче или момиче станат и се ръкуват с мене, то след тях ще дойдат и синовете, и дъщерите. А сега искам всички вие, стари хора, вие, стари грешници, майки и бащи, да покажете пътя.
Ей, хора, грехът е лошо нещо. Изсмуква живота от вас. Знам го, защото и аз бях на времето грешник като всички. Знам какво е грях. Гледал съм го направо в лицето. Затова тази нощ стоя тука и се опитвам да спася от грях моите сестри и братя. Видял съм толкова много хора да омърсяват душите си и да отиват в ада, че не мога да стоя спокойно и да гледам как и вие отивате там. Искам да ви спася. Искам да посрамя дявола така, че да не ви безпокои повече. Вие, всички мъже, знаете много добре защо ще отидете в ада, когато умрете, ако не се прехвърлите на страната на господа бога, преди да стане твърде късно. А утре ще бъде твърде късно. Можете да умрете до сутринта. Никой не знае кога ще му се случи това.
Няма смисъл да ви казвам защо ще отидете в ада, защото го знаете. И вие, жени, също го знаете. Ако не внимавате, всички ще се пържите в ада. А пък не се иска много, за да се опазите оттам. Трябва само да преминете на страната на господа бога. Не е още късно, но сега му е времето. Утре може да бъде късно; някои от вас скоро ще умрат; ако умреш грешен, ще се пържиш в ада до края на света, а светът може никога да не се свърши.
Всички вие, прелюбодейци и измамници, всички вие, лъжци и убийци, всички вие, грешници, трябва да отървете душите си, преди да е станало късно. Не е достатъчно само, че ще спрете да грешите отсега нататък; не, това няма да ви помогне никак. Най-напред трябва да се покаете — трябва да се качите тука и да ми подадете ръка в присъствието на господа бога, преди да можете да бъдете спасени. Вие, мъже, които ме слушате, ще се събудите след смъртта си и ще помиришете собствената си миризма от пърженето ви в ада — и тогава ще бъде късно. Да, сър. Твърде късно ще бъде тогава! Сега му е времето. За някои от вас това е единственото подходящо време. Утре може да сте мъртви и ще бъде късно да си помогнете! Сега му е времето!
Саймън спря да си почине за миг. Докато си бършеше потта, той огледа лицата под себе си, за да види какъв напредък е постигнал. Забеляза с удоволствие, че някои вече се въртяха неспокойно по чиновете и на земята.
— Нека да ви разкажа една истинска история, хора. Някъде в един голям град имаше едно младо момиче. Тя беше хубава като изгрева. О, много красива беше! Оттогава не съм виждал като нея. Но не това е важното. Казвам ви, че това хубаво момиче в онзи голям град си мислеше, че не трябва да обръща внимание на повика господен. Мислеше, че не трябва да се безпокои за собственото си спасение. И така една нощ излезе с един мъж, който бе отишъл да я види. Тръгнаха с неговия хубав автомобил със сребристи украшения по вратите. Не бяха отишли много надалеч, когато мъжът й предложи да си пийне. Тя си пийна. Пи от гнусното питие. След това продължиха нататък. Тя си мислеше, че може да мине и без да бъде спасявана. И така тръгна на разходка в нощта. След това спряха и пак пийнаха от гнусното питие. Вие знаете как става тая работа — караш и не можеш да спреш. След това тя позволи на мъжа да обхване с ръце чистото й младо тяло. Пет пари не даваше за собственото си спасение. О, не! Мислеше си, че не трябва да се спасява! И така, остави го да я погали малко. Знаете как става тая работа — караш все по-нататък и по-нататък. И така, той я погали малко. Пийнаха още веднъж от онова гнусно питие. След това слязоха от колата и отидоха в гората — това чисто младо момиче, което ме се вслушваше в повика господен. Да, тя го направи! Там в тъмното никои не можеше да я види. Но господ бог ги видя. Да, сър, господ бог ги видя. Никога не мислете, че можете да се скриете от него. Но не беше само той, който ги видя. Видя ги и дяволът. Да сър, дяволът! Дяволът дотича. Когато ги зърна, беше някъде другаде, но дотича веднага. Така прави той. И дойде точно навреме. Дойде точно навреме, за да каже на мъжа да сложи, ръце върху чистото младо момиче там, в тъмната гора. Мъжът я положи върху боровите игли, а дяволът беше точно там, зад него. Дяволът каза: „Хайде, давай!“ Така му каза дяволът. Тогава се наведе и каза същото и на младото момиче. И на нея каза да продължава. И така тя каза: „Добре.“ Да, сър, точно така каза. Тя каза: „Добре.“ И така мъжът легна до нея върху боровите игли. Да, сър. Легна направо в тъмното…