Саймън слезе от платформата и отиде до най-близкия чин. Наведе се и пошепна нещо на ухото на една жена. Тя доби вид, сякаш й стана неудобно.
ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА
— Да, ти искаш да бъдеш спасена — й каза Саймън на висок глас. — Господ бог иска ти да бъдеш спасена. В своя рай той има нужда от хубави жени като тебе. Недей стоя тука да помагаш на дявола и да отидеш в ада, когато умреш. Помогни на господа бога да събере най-хубавите жени в Джорджия. Не се оставяй дявола да те замъкне там, долу, в другото място.
Жената се дърпа някое време, но когато Саймън я хвана за ръката и я потегли напред, тя с удоволствие се остави да я отведе на пейката пред платформата. След това Саймън отиде при един мъж.
— Няма да се оставиш на една жена да те засрами, нали, братовчеде? Мъжът трябва да е по-смел от жената. Хайде, ела и се прехвърли на страната на господа бога!
— Не мога да ви угодя, проповеднико — каза мъжът. — Просто не мога.
— Само си мислиш, че не можеш. А можеш. И искаш. Мислиш си, че не е толкова важно, но почакай само да дойде денят на страшния съд! Тогава обаче ще бъде късно. Когато дяволът пристигне да те отнесе със себе си, ти ще ревеш, ще риташ и ще съжаляваш, че не си ме послушал.
— Никога не съм вършил лоши неща, проповеднико — протестираше мъжът.
— Охо, вършил си, вършил си, братовчеде! Бил си зъл като дърта змия! Сега си го забравил, но то ще ти се припомни в деня на страшния съд.
— Нищо ли няма да ми струва да се кача горе?
— Само едно ръкостискане — каза Саймън, поведе го към пейката и го бутна да седне близо до жената.
После пак отиде да доведе и нареди до мъжа друга жена.
Химнът се пееше за трети път. Клей и Хомер свиреха с всички сили.
Някой изпищя в средата на стаята. Саймън спря да говори с жената и изтича да види какво става. Спасението на хората напредваше по-бързо, отколкото си бе представял. Тогава разбра, че ще може да не се занимава с пейката на каещите се и да се втурне направо в пречистването на грешниците.
Люси Никсън беше изпищяла. Нея първа я бе раздвижил духът.
— Благословен е бог! — каза Саймън и потри ръце. Люси продължаваше Да се разтърсва силно, цялото й тяло трепереше. Саймън я хвана за ръка и я поведе по пътеката до платформата.
— Тя се отърсва! — извика той на хората.
Косата на Люси беше паднала на челото й, а лицето й бе разкривено. Всеки път, когато изпищяваше, тя подскачаше все по-високо във въздуха.
— Благословен е бог! — извика той. — Отърсва се!
Мъжете, които се бяха събрали в задната част на стаята, тръгнаха вкупом напред. Всеки искаше да види как момичето на Никсън се отърсва.
Саймън я остави за миг и отиде при хората. Искаше, докато трае възбудата, да доведе и други на предната пейка. Момичето пищеше на редовни промеждутъци. Когато нямаше вече сили, за да скача във въздуха, та започна да се бие с юмруци. Червени белези оставаха по лицето и ръцете й.
— Благословен е бог! — извика един мъж. Скочи високо във въздуха, задърпа косите си и заиздава някакви нечленоразделни звуци.
Люси Никсън се загърчи още по-силно.
— Отърсва се! — извика Саймън и изтича обратно на платформата. Застана до нея, готов да я хване, ако падне.
— Иееесее-ноу! — изрева някой в друга част на стаята.
— Слава на господа бога! — каза Саймън и се обърна да види мъжа. — Дяволът напуска още един грешник!
— Амин!
Люси взе да разкъсва дрехите си. Откъсна ръкавите на роклята си и задърпа роклята от тялото си, като хвърляше във въздуха парчетата откъснат план. Хората се стълпиха напред, като се блъскаха и бутаха. Из цялата стая се носеха писъци и викове. Някои от жените вече бяха паднали на земята и се гърчеха в праха под чиновете. Никой не им обръщаше внимание. Всички се опитваха да видят как Люси Никсън се отърсва.
— Благословен е бог! — извика Саймън.
— Амин! — изрева един мъж.
— Иееееее-йоу! — извика друг.
— Амин! — каза една жена почти с писък. Веднага след това падна на земята, като риташе и стенеше. Никой вече не й обърна внимание.
Люси изпищя, сякаш я убиваха. Писъкът изпълни стаята и разкъса тъпанчетата на стълпилите се потни хора. Косата й бе паднала около цялата й глава и тя с тръскане я отмахваше от очите си. Отново се разтърси конвулсивно и косата пак падна и я заслепи. Стоеше все още права. Други, които бяха обхванати от желанието да се отърсят, бяха паднали на пода. Но Саймън чакаше зад нея, за да може да я задържи колкото се може по-дълго нрава, да се вижда добре. Всичко, което Люси носеше, беше раздрано. Мъжете се блъскаха напред да зяпат. Все още имаше няколко, които не бяха обхванати от желанието да се отърсят.