Тук се сепваш за момент, но после най-невъзмутимо си измисляш някаква „неизповедимо дълбока премъдрост“, която си служи дори с безсмислици, за да постигне нещо смислено и целесъобразно. - -
От това, че по всяко време и при всички народи на тази земя човекът си е създавал нещо, пред което да се прекланя, заключаваш, че порождението на твоята фантазия непременно трябва да отговаря на нещо действително, - и понеже мозъкът ти е съумял да го измисли, вярваш, че “Богът“, който сам си създал, наистина съществува, и дори си готов да обясняваш какво ли не за него.---
Скромността явно не е сред твоите добродетели и въпреки прехвалената си „богобоязън“ не си даваш сметка колко странно е да говориш за същността на своя „Бог“, изхождайки от собственото си съществувание! —
Ти самият съществуваш тук, и затова „трябвало“ - поне ти искаш така -сътвореният от теб самия „Бог“ също да съществува на някакво „небе“!...
Независимо дали повтаряш онова, което други са казали някога за “Бога“ и за „свойствата на Бога“, или пък отхвърляш тези древни легенди и предпочиташ сам да си измислиш един „Бог“, - ти все оставаш в плен на същия тесен омагьосан кръг, начертан от собственото ти самомнително и гордо суеверие, Колкото и „извисен“ над всяка „вяра“, колкото и духовно „освободен“ да се чувствуваш! —
От тази именно илюзия искам да те спася, приятелю, и да ти покажа, че е възможно все пак „да се вярва в Бога“. - -
Искам да ти покажа, че трябва да се вярва в един „Бог“, който не е порождение на твоята или моята тесногръда фантазия и остава недосегаем от „доказателства“, черпещи своята сила единствено от мисълта!---
Преди всичко трябва да се споразумеем какво ще разбираме, когато говорим за „Бог“. -
Че с това понятие аз не означавам някаква измислица, някакъв призрак на заблудената мисъл, претендиращ за реалност единствено във фантазиращите мозъци, се вижда от дълбокия смисъл, прозиращ в думите ми още от първите редове! -
Ние искаме да се доближим до Действителността, а тя остава завинаги недосегаема за мисълта! —
Вечно Съществуващия искаме да срещнем ние по своя път! Трезв и несмутен трябва да остане вътрешният ти взор, ако искаш да го познаеш!—
Ще трябва да забравиш измамните образи на своята мисъл! -
Тогава ще срещнеш онова Едно, което не познава нищо второ до себе си, - но което се разкрива безкрайнократно навсякъде, където му е възможно да се прояви! -
Ти самият си негово проявление, макар и да не знаеш още това, и единствено в теб проявяващото се може да стане постижимо за своето проявление!---
Заблудата също си срещнал в себе си; - сега обаче трябва да откриеш в себе си истината!. —
Няма да ти е много трудно да различиш кое е истина и кое – самозаблуда!-
Онези, които са били заблудени, но след това са се събудили от своя сън, толкова често са се обезсърчавали, че се страхуват да не станат жертва на нова измама, затова сега дори да срещнат самата истина по своя път, би им било твърде трудно да не я възприемат като плод на заблуда...
Не бива да се отдаваш на огорчението като тези търсещи, защото онова, което не ти се е удало деветдесет и девет пъти. може да ти се удаде на стотния път, при стотния опит! —
Кой може да каже дали преди това не е било още рано за теб да застанеш лице в лице с истината?!
Може би в своето нетърпение ти си я търсил по пътища, които тя е била принудена да избягва---