Ако обаче си на прав път и си подготвен да я познаеш, няма да имаш ни най-малко съмнение дали онова, което се проявява в теб, е самата истина или просто един самосътворен измамен образ. —
В онова, което в теб самия е истинно, ще се изяви и вечната Истина!...
Ще те озари Светлината, пръскаща лъчи от самата себе си, и всички светилници, създадени някога от теб, за да осветяват пътя ти, ще помръкнат в твоето лъчисто сияние! - -
Ще срещнеш собствения си Живот в неговата вечна пълнота; ще видиш собственото си възкресение от мрака на земния гроб, от който сияйната сила ще те въздигне в Светлината!...
Ще се озовеш в единение с „Бога“ - с живата основа на всяко Битие! —
Казвайки на себе си „A3“, ще се научиш да разбираш, че трябва да пазиш свято неговото „Име“!---------
Докато ти говоря така, ти чувствуваш в себе си една вътрешна сила - независимо дали я усещаш силно, или само като плахо похлопване на плътно затворените двери на твоето сърце...
Има нещо в теб, което възприема моите думи по-добре от разума ти, стремящ се да усвои единствено смисъла на изреченията!---
И това „нещо“ е силата на вярата, която носиш в себе си, но още не познаваш! -
Не си много склонен да признаеш, че тя се намира в теб! —
От ранна възраст твърде много си се доверявал на мисълта и всяка крайна сигурност, отредена според теб на хората, си смятал за постижима единствено чрез мислене! —
Мисълта ти обаче те е подвеждала хиляди пъти досега - ти и до днес си все още роб на измисленото от теб! -
Боиш се да не се провалиш в пустото нищо, ако се довериш на нещо друго повече, отколкото на своето мислене!...
Единствено този страх те възпира да се отдадеш на силата на вярата!---
Напусто обаче си чул моите думи, оставиш ли ги да говорят само на твоята мисъл и търсиш ли тяхното потвърждение единствено в мисълта! -
Не смятай, че сипя хули срещу силата на мисълта!
Много добре зная, че има доста неща в този земен живот, които се разкриват само пред зрялата мисъл\ и твърде високо ценя онова, което човечеството дължи на своите мислители! —
Но едни неща се постигат с мисъл, а други се разкриват единствено пред възвишената сила на вярата!----
Не може да не си даваш сметка, че тук не говоря за „вяра“, която приема своя обект само „на довериеи\ -
Такова приемане е недостойно за думата „вяра“\ -
Силата на вярата, за която говоря, е от съвсем друго естество!...
Тук не става въпрос за приемане и допускане, нито за логически заключения! Който се уповава на силата на вярата, дори когато я усеща в себе си в нейната най-слаба форма на изява, няма да има нужда да се обвързва с определено схващане! -
И той скоро ще почувствува, че в него царува една сила, която може да го доведе до такова ново познание, каквато „плътта и кръвта“ никога не биха могли да му дарят! —
Тази сила, усещана вътрешно от теб, дори когато не я тълкуваш правилно, е именно силата на вярата - може би тук още в своето най-слабо проявление...
Има нещо в теб, което е готово да потвърди последните ми думи, ако мисълта ти не се стремеше да му попречи чрез всевъзможни възражения. —
Искаш ли да си останеш все така послушен роб на своето мислене, не ще можеш да очакваш много от силата на вярата, която се стреми да те види свободен и без окови! -
Само ако съумееш да се освободиш от опеката на мисленето си, ще откриеш в себе си дейна силата на вярата!
Ти би се присмял на всеки, който се опитва да разсече с брадва стоманата, и ще сметнеш за побъркан онзи, който се захване да реже стъкло с дърводелски трион! -
Ала и ти все още се опитваш да вършиш точно това, - без да си даваш сметка, че сам себе си заблуждаваш! -