— Според мен, независимо какво е мнението ви за този човек, президентът като главнокомандващ…
— Мам-ка му! — изрева бригадният генерал, натъртвайки всяка сричка, и ругатнята му прозвуча като строева команда. — Опитвам се да ви обясня — с най-убедителните думи, които зная, че човек като Макензи Хоукинс не може да бъде изправен публично пред военен съд, за да се удовлетвори някакво оплакване на Пекин, независимо колко са пикливите ви търговски споразумения. И знаете ли защо, лейтенант?
Младият офицер отговори спокойно, убеден, че е прав:
— Защото ще раздуе работата. Пред всички.
— Евалла — похвали го Саймингтън. — Хора като Хоукинс се ползват с широка подкрепа в тази страна, лейтенант. Именно затова нашият главнокомандващ го избра! Той е политически фактор. И ако си мислите, че Мак Хоукинс не го знае, е, добре — не сте го назначавали вие, а аз.
— Подготвени сме за такава реакция, генерале — едва чуто промълви лейтенантът.
Бригадният се наведе напред, като внимаваше да не опре лактите си върху натрошеното стъкло.
— Не чух.
— Държавният департамент очакваше остро противопоставяне. Ето защо трябва да реагираме твърдо срещу него. Белият дом съжалява за тази наложителна мярка, но смята, че в този момент само така може да се преодолее назряващата криза.
— Точно това си мислех, че ще ми сервирате — промърмори Саймингтън по-тихо и от лейтенанта. — Я ми обяснете как точно смятате да го прекарате.
Лейтенантът се поколеба, преди да отговори:
— Простете, генерале, но целта не е да прекараме генерал Хоукинс. Попаднали сме в много деликатна ситуация. Китайската народна република иска удовлетворение. В интерес на истината генерал Хоукинс е извършил груба, дори вулгарна постъпка. И на това отгоре отказва да се извини публично.
Саймингтън погледна към доклада, който още държеше в дясната си ръка:
— Пише ли тук защо?
— Генерал Хоукинс твърди, че било капан. Показанията му са на трета страница.
Бригадният разгърна папката и зачете. Лейтенантът измъкна от джоба си носна кърпа и попи потта по брадата си. Саймингтън остави внимателно доклада върху натрошеното стъкло и вдигна очи:
— Ако е вярно това, което казва Мак, наистина е било капан. Разпространете неговата версия за случката.
— Няма такава, генерале. Бил е пиян.
— Мак твърди, че бил дрогиран, а не пиян, лейтенант.
— Пили са, сър.
— И са го дрогирали. Предполагам, че Хоукинс може добре да различи едното от другото. Виждал съм го как изпразва бутилки.
— Но не отрича обвинението.
— Отрича, че е съзнавал какво върши. Хоукинс беше най-добрият разузнавателен стратег в Индокитай. Лично е дрогирал куриери и пощальони в Камбоджа, Лаос, Северен и Южен Виетнам, а навярно и отвъд границите на Манджурия. Той знае каква е разликата.
— Опасявам се, че неговите знания в случая не могат да променят нещата, сър. Кризата се разраства и сме принудени да отстъпим пред исканията на Пекин. Търговските споразумения са от изключително значение за нас. Честно, сър, трябва ни газ.
— Господи! Мислех, че поне това не ви липсва.
Лейтенантът прибра носната си кърпа в джоба и се усмихна скръбно:
— Лекомислието се наказва. Но имаме само десет дни да оправим нещата и да се измъкнем сухи от цялата история.
Саймингтън се втренчи в младия офицер:
— Какво имате предвид?
— Не ми е приятно да го кажа, но генерал Хоукинс постави личните си интереси над служебния си дълг. Трябва да му дадем урок. Това ще е от полза за всички.
— Урок ли? Затова че искаме истината да излезе наяве?
— Има по-висш дълг от истината, генерале.
— Зная — уморено рече бригадният. — Търговските споразумения. Газта.
— Именно. Понякога се налага символите да бъдат жертвани в името на прагматични цели. Състезателите в колективните спортове го знаят най-добре.
— Добре. Само че Мак няма да се съгласи да изиграе ролята на пожертван символ. Така че как ще действате!
— Чрез главния инспектор — отговори лейтенантът с израз на студент, разрязал тения на изпит по биология. — Проучваме основно досието му. Знаем, че е бил замесен в съмнителни операции в Индокитай. Имаме основания да смятаме, че е нарушавал международни норми.