— Това са твои думи. И аз пожелах да поправя впечатлението ти. Искам да знаеш, че ценя високо работата ти. Не ми се ще да мислиш, че те подценявам.
— Стига глупости! Знам, че не можеш да си го позволиш, а освен това не съм свършил работа и за пет пари.
— Слушай, момко, аз по-добре знам какво мога да си позволя и какво не. И освен това не е вярно, че не си направил нищо за мен. Та ти ме измъкна от Китай четири хиляди години преди да изтече срока на присъдата ми.
— Това няма нищо общо. Исках да кажа…
— А утре ще бъде първият ти работен ден — прекъсна го Ястребът. — Няма да се преработиш, но все пак ще започнеш.
Този път паузата в Ню Йорк бе доста по-дълга.
— Преди да кажеш каквото и да било, трябва да ти напомня, че като действащ юрист съм принуден да спазвам професионална етика, която е строго специфична. Няма да направя нищо, което може да застраши адвокатската ми кариера.
Хоукинс му отвърна веднага гръмогласно:
— Не ще и дума! Мама му стара, момко, не желая нечестен адвокат в моята корпорация. Не бих желал името на такъв човек във ведомостта…
— Мак! — изпищя отчаяно Девъро. — Да не искаш да кажеш, че си направил ведомост за заплати?
— Не. Пошегувах се. Но идеята е превъзходна. Сам едва удържаше нервите си:
— Моля те. Мо-ля те! В Бостън има адвокатска кантора и един прекрасен човечец, който някой ден ще стане върховен съдия. Той очаква да се върна при него на работа след седмица-две и няма да погледне с добро око на ангажимента ми към друг човек докато съм в отпуск. А ти ми каза, че ти трябвам за не повече от три — четири седмици. Така че, никаква ведомост.
— Добре — съгласи се тъжно Хоукинс.
— Казвай сега какво има да се прави утре. Ще си начислявам дневен хонорар, който накрая ще извадя от десетте хиляди и ще ти пратя остатъка в края на месеца. От Бостън.
— О, не се притеснявай за това.
— Напротив, притеснявам се. Трябва да ти кажа също, че нямам разрешително да практикувам в щата Ню Йорк. Ще се наложи вероятно да платя на друг адвокат; зависи каква ще бъде поръчката ти. Предполагам, че тя включва подготвяне на документи за регистриране на корпорацията ти — Девъро запали цигара. Почувства облекчение от това, че ръцете му не трепереха.
— Още не. Но и това ще стане след ден-два. Утре искам да провериш положението на един човек на име Делакроче. Анджело Делакроче. Живее в Скарсдейл. Притежава няколко компании в Ню Йорк.
— Какво означава „да проверя положението“?
— Ами, дочух, че имал проблеми в бизнеса. Бих искал да знам дали са сериозни. А може и да ги е оправил. Интересува ме, така да се каже, сегашното му благополучие.
— Благополучие ли?
— Да. В смисъл дали още крета или вече са го тикнали в затвора.
Девъро помълча известно време, после заговори бавно, сякаш обясняваше на дете:
— Аз съм адвокат, а не частен детектив. Това, за което говориш, го вършат адвокати само в телевизионните сериали.
Макензи Хоукинс не се забави с отговора:
— Направо не ми се вярва. Когато човек иска да стане акционер на корпорация, адвокатът на компанията трябва да провери благосъстоянието му, нали така?
— Е, предполагам, че това зависи от процента на дяловото му участие.
— Значително е.
— Значи тоя Анджело Делакроче е проявил интерес?
— Може и така да се каже. Но не бих искал да си помисли, че го подозирам в нещо и го проучвам, нали разбираш?
Девъро забеляза, че ръката му започна леко да трепери. Това бе лош признак; не толкова, колкото болките в стомаха, но все пак лош.
— Имам пак странното чувство, че не ми казваш всичко, което трябва.
— Всяко нещо с времето си. Можеш ли да свършиш тая работа?
— Виж сега, тук има една фирма, с която моята кантора има вземане-даване, всъщност имаше някога. Може би продължава да има. Те навярно ще ми помогнат.
— Чудесно. Свържи се с тях. Но не забравяй, Сам, че отношенията ни са като между адвокат и клиент. Все едно, че си имаш работа с лекар, свещеник или с добра проститутка; не споменавай името ми.
— Можеше да си спестиш това уточнение, не съм ахмак — рече Девъро.
По дяволите! Стомахът му се бунтуваше. Затвори телефона.
— Анджело Делакроче! — Джеси Бартън, старши партньор и син на основателя на „Бартън енд Уисълуайт“, искрено се разсмя. — Сам, ама тебе наистина те е нямало доста време!
— Толкова ли съм гола вода?
— Ще ти го кажа по друг начин. Ако нашият общ приятел в Бостън и някогашен твой работодател (надявам се, че все още е такъв) Аарон Пинкъс разбере, че сериозно готвиш някаква сделка с Делакроче, ще се обади на майка ти.