— Какво?
— Няма значение. Важното е, че схващаш. Сега си представи икономическа ситуация, при която държиш здраво в ръцете си фондовите борси и пазарите на недвижимо имущество, а това означава, че държиш и банките, защото контролираш и парите, и земята. Първостепенни икономически ресурси. Прибави към това и продукт, който изисква минимални производствени промени при максимално нарастване на покупките — е, не е ли това златна мина, а?
— Доста си чел. Щом смяташ, че си прав, защо е тогава целият този шум около енорийските училища и разходите по тях?
— Това са услуги, Сам. Те са в съвсем друга графа на счетоводната книга. Говоря за основните портфейли, не за годишните производствени разходи; те се колебаят в съответствие с икономическите условия. При всички случаи, това си е чист шантаж.
— С такива приказки в Бостън можеш да си изпросиш боя.
Ястребът прехвърли тежестта на тялото си върху другия крак и продължи:
— Питаш ме какво му е нередното на модела. Не ми се ще да го споменавам, защото засяга само посерковците от голямото добрутро, а не обикновените войници, но има нещо гнило в него.
— Намираш нещо неморално, така ли?
— Морал и икономика трябва да са в по-тясна връзка — всеки го знае. Виж, какво става в политиката. Едва ли някой е продавал на червените повече оръжие от мен. Обаче никой няма да ме пипне заради това! Но се учудвам, че онези юнаци от Ватикана се извиняват все с болшевишката заплаха и се противопоставят на много реформи, които биха облекчили теглото на много селяни, които ровят като мравки камениста земя, за да изкарат някак прехраната си.
Девъро го изгледа скептично.
— Тази теза е малко поостаряла. В църквата стават много промени. Новият папа следва по-отворена политика. Като Йоан Двайсет и трети.
— Но не достатъчно бързо, Сам. Някой трябва здраво да раздруса върхушката във Ватикана!
— Не можеш за една нощ да промениш модел, който е граден две хиляди години…
— О, знам го, разбира се — прекъсна го Ястребът. — И добре, че спомена за новия папа. Франческо, де. Защото е много популярна личност. Дори онези, които го ненавиждат заради действията му, знаят, че той е най-ценният авоар за проклетата църква. Не в религиозен смисъл, естествено. Не говоря за това.
— А за какво? В какъв смисъл?
— Този Франческо — продължи Мак, без да обърне внимание на въпросите му, — е нещо повече от обикновен папа. Него хората го обичат, загряваш ли какво искам да ти кажа?
— По-добре го кажи направо.
— Той е от онези хора, за които всеки католик е готов на саможертва, чат ли си?
— Изразът не ми харесва много.
Ястребът бързо размени коленете си — когато човек не се движи, добре е да разпределя тежестта на тялото си по-често.
— Знаеш ли колко са приблизително причестените членове на католическата църква?
— Кои?
— Колко са всички католици по света? Няма значение, ще ти кажа. Четиристотин милиона. Така, сметни сега средно по един американски долар на човек — при определена дата обменният курс е различен и някои ще дадат по-малко, други — повече, но грубо казано, се събират четиристотин милиона долара.
— И какво е това?
— Прогнозираната брутна печалба.
— Каква прогнозирана брутна печалба?
— Ами от услугите на компания Шепърд. Това, как беше — „посредничество при придобиване на религиозни предмети“. Чисто съотношение едно към десет спрямо уставния капитал, но разбира се, чистата печалба няма да е толкова, защото ще трябва да извадим разходите за техническо оборудване и помощен персонал.
— Какви са тия глупости, дето ми ги говориш?
— Ще отвлечем папата, Сам.
— Каквооо?
— Прочетох цял куфар с книги, момко. Проучил съм всички тактически проблеми и мисля, че намерих разрешение за тях. Виждаш ли, има едно място, името му е Киеза ди Сан Томазо ди Виланова в Гандолфо (ще ме извиниш за лошия италиански) и пътят от Ватикана за там минава през една местност, наречена Виа Апиа Антика. Думата ми е за пътя към Гандолфо, викат му още Кастел Гандолфо. Тия италианци хич не си пестят думите.
— Каквоооо?
— Само не изпадай в истерия. Ще събудиш Делакроче.
— Каквооооо?
— Но преди това трябва да съберем останалия уставен капитал. Още трийсет милиона долара. Почти съм се разбрал с тримата инвеститори, но остават за доуточняване някои подробности — Ястребът запуши устата на Девъро с дланта си. — Само не започвай пак. Продължаваш да се повтаряш.
Тялото на Девъро се бе парализирало, само очите му подскачаха като луди над разперените пръсти на Макензи. Нещо като коматозен шок, реши Хоукинс. Виждал бе много такива реакции, особено при новобранци, които за първи път влизат в бой. Сам поне не крещеше, нито оказваше съпротива. Беше замръзнал на място. Ястребът продължи да му говори, имаше да каже само още няколко неща. Задълбоченият анализ можеше да остане за по-късно. Всъщност, по-добре, че Девъро се шашна до такава степен. Във въодушевлението си изпусна някои тактически подробности, които Сам не трябваше да знае.