— Не те избрах лесно. Командирът трябва внимателно да избере кой да му е адютант, защото адютантът е един вид негово продължение. Ти имаш тази дарба, момко. Не казвам, че си идеален, имаш някои недостатъци. Казах ти го вече. Но със сигурност активите ти са повече от пасивите. Признавам го като твой честен приятел и по-висок по чин офицер. Естествено, ще има някои задачи, които ще трябва да изпълниш, без да разбираш напълно жизненоважното им значение. Просто ще трябва да ги приемеш. Командирът сам трябва да носи цялата отговорност, не винаги има време да обяснява причините за решенията си. Питай който искаш действащ офицер, изпращал батальона си в бой. Но ти ще се справиш чудесно, знам го отсега. И ако по някаква причина случайно се изкушиш да поставиш под въпрос заповедите на своя командир или почувстваш, че не можеш да ги изпълниш съзнателно, знай, че нашият инвеститор Анджело Делакроче е убеден, че ти сам, в качеството си на секретар-ковчежник на компания „Шепърд“, си събрал всички доказателства за незаконните му далавери и си ми ги предал. Може би затова не пожела да се здрависа с теб. Като прибавим и нарушенията ти като шпионин в Югоизточна Азия, положението ти става доста несъстоятелно. Но на твое място бих предпочел да оборвам обвиненията на правителството в предателство, отколкото да си имам работа с нашия инвеститор господин Делакроче. Това мафиотско копеле е способно да ти отреже ташаците, да ги напълни с плънка и да ги сервира със сос на траурната трапеза по случай погребението ти. Както ти самият каза вече, погребението вероятно ще е от скъпите.
Нямаше смисъл Ястребът да продължава да държи запушена устата на личния си адютант. Сам беше припаднал, сгърчен от ужас.
Луната, която надничаше през листата на стария дъб на игрището за голф, хвърляше жълтеникава светлина върху младото му, спокойно лице.
Нищо му няма, реши Макензи, момчето ще се оправи! Трябваше му само малко време да осъзнае фактите. Е, ако човек нямаше опита на Хоукинс, можеше да помисли, че кучият му син е хвърлил топа.
ГЛАВА ДЕСЕТА
Сам Девъро отчаяно се тръшна на стола в хотелската си стая. Щеше му се да е мъртъв.
Е, не наистина, но това със сигурност щеше да реши много проблеми. Разбира се, напълно възможно бе смъртта да го споходи независимо от това дали я е желал или не. Това насочи погледа му към налудничавото, нерегестрирано, но попълнено споразумение за ограничено партньорство между Компания Шепърд с председател Макензи Хоукинс и Корпорация „Норт Хямптън“ с председател господин Анджело Делакроче, хранилище — Грейтбанк в Женева, Швейцария. Държеше документа в ръката си и разсеяно се чудеше кога за последен път си е рязал ноктите.
На лично място на първата страница, точно под името на председателя и над празния ред, запазен за секретар-ковчежника, се мъдреше неговото име.
Господин Самюъл Девъро, юридически съветник, апартамент 4-Еф, хотел „Дрейк“, Ню Йорк.
За миг си помисли дали да не промени адресната си регистрация, но идеята не му хареса. Какъв смисъл имаше това? На единия фланг („фланг“ ли каза?) беше правителството на Съединените щати с много специфични закони за шпионаж, а на другия беше Анджело Делакроче и неговата почетна гвардия с бели вратовръзки на бели ризи, черни костюми и тъмни очила и с неспецифични методи на работа с „порти“ от рода на Сам Девъро, юридически съветник.
Сам се запита какво ли би направил Аарон Пинкъс на негово място. Но веднага се сети какво, та заряза и тази мисъл.
Аарон Пинкъс щеше да се представи на бога Шива.
Стана от стола и заобикаля безцелно из хотелския апартамент. Какво по дяволите щеше да прави? Господи, какво изобщо можеше да направи? Погледът му падна върху неподписаната, напечатана на машина бележка на писалището.
„Копия от това споразумение за ограничено партньорство са изпратени по куриер до Макензи Хоукинс, ескуайър, председател на Компания «Шепърд», хотел «Уотъргейт», Вашингтон, окръг Колумбия. Инструкциите изпратени по телеграфа до Грейтбанк, Женева. Прехвърлянето на фондовете ще стане в Женева в присъствието на секретар-ковчежника на Компания «Шепърд» Самюъл Девъро.“