От другата страна на линията последва продължително и звучно цъкане с език.
— Абе много подозрителен човек си бил ти. Сигурно защото си адвокат. Как мина срещата с Данфорт?
— Тоя е луд, бе. Пълна откачалка. Но подписа. Влиза с десет милиона долара по причини, които са ми неизвестни. Банката се намира на Каймановите острови, заради което, предполагам, се и обаждаш.
— Да не мислиш, че ще те пращам чак на Каймановите острови?
— И това ми мина през акъла.
— Няма да направя такова нещо. Там не е гот. Няма нищо интересно, само банки и банкери с пожълтени гащи. Опитват се да направят там втора Швейцария… Не, аз ще прескоча дотам и ще се погрижа за всичко. А, прибавил съм още десет бона в банковата ти сметка. Мисля, че това ще те зарадва.
— Мак! — Девъро се сгърчи от остра болка в стомаха. — Не е възможно!
— Напротив, много е лесно, приятелю. Касиерът трябваше само да провери номера на влога ти.
— Не това имах предвид! Нямаш право да внасяш пари по моя сметка!
— Банката нямаше нищо против…
— Естествено, че на банката не й пука! Аз съм против! Аз! Не разбираш ли? Това означава, че ми плащаш!
— Една десета от един процент? Майка му стара, момче, това не е възнаграждение, а измама!
— Не желая да ми плащаш! Не ща да имам никакви финансови отношения с теб! Това ме прави съучастник!
— Не ги разбирам аз тия работи, но със сигурност знам, че не е редно човек да се възползува от способностите на друг, да му губи времето и да не му плати за това — Хоукинс изрече това с глас на умерен евангелист.
— Млъкни, че ми призлява, педал такъв — отвърна Девъро, усетил неизбежното поражение. — Освен за Данфорт, какво друго искаше да разбереш?
— А, добре, че ме подсети. Има в Западен Берлин един образ, с когото искам да се видиш.
— Стига. Знам — прекъсна го Девъро съвсем сломен. — Самолетните билети и резервацията за хотела ще са на рецепцията в „Савоя“, преди да съм си изрекъл името.
— Ега ти дългото име. Ще пристигнат сутринта.
— Добре, Мак, вече разбирам и от една дума. Сам знаеше, че затъва здраво. Но някой ден щеше да намери начин да се измъкне, обеща си той.
Макензи изписа сумата с цифри. 20 000 000, 00. След това — с думи: Двадесет милиона долара.
Странно, но това не го впечатли особено. Бяха просто средства, а не същинската цел. Все пак, мина му мисълта, че много лесно може да определи деня като печеливш, да затвори кепенците и да се оттегли на заслужена почивка в Южна Франция. Сигурно беше, че нито Делакроче, нито Данфорт щяха да тръгнат да го съдят. В никакъв случай. Но не това бе целта. Парите им бяха само средство и междинен продукт. И един вид законна форма на наказание. И двамата си го заслужаваха.
Но времето напредваше стремително и не трябваше да се отвлича с подобни размишления. До лятото оставаха само няколко месеца — имаше да се свърши още много работа. Доста време щеше да отнеме подборът и обучението на личния състав. Наемането и оборудването на тренировъчната база щеше да е трудно, особено тайното закупуване на техниката. Само тренировките щяха да отнемат няколко седмици. С една дума, за кратко време трябваше да се направи много. Това също създаваше изкушение да се отклони от първоначално избраната стратегия и да се задоволи само с наполовина събрания капитал, но щеше да сбърка, ако го направи. Сто на сто. Беше определил сумата четиридесет милиона не само заради цифровата симетрия с четиристотин милиона (въпреки че върху договора двете суми изглеждаха съвсем добре), ами защото четиридесет милиона щяха да стигнат за всичко, включително за непредвидени разходи, каквито можеше да се появят в последния момент.
Известни още като спешно изтегляне от огнева позиция.
Трябваше да са четиридесет милиона и толкоз. Почти беше готов с третия си инвеститор. Хайнрих Кьониг от Берлин.
Хер Кьониг не беше лесна плячка. Докато Сидни Данфорт се бе престарал с начина си на действие в Чили, а Анджело Делакроче не прикриваше добре сделките си в Средиземноморието и публично демонстрираше широк живот, то Хайнрих Кьониг не бе допуснал никакви очевидни грешки и си живееше спокойно в малко градче на двайсетина мили от Берлин.
Но преди двайсет и две години той изпълнил блестящо ролята си в една изключително опасна игра. Тя му донесла не само огромна печалба, но и гарантирана капитализация и краен успех в разнообразните му делови начинания.