Качи се обратно в стаята и разстла седемте досиета (окончателно утвърдените) върху ниската масичка за кафе. Беше много доволен от избора си. Тези хора бяха най-хитрите и най-опитните експерти в своите области. Оставаше само да ги вербува. А Макензи знаеше, че е изключително добър вербовчик.
За четирима знаеше, че може да ги намери по телефона. На трима щеше да изпрати телефонограми.
Естествено, с телефоните работата щеше да е по-сложна, защото вероятно нямаше да намира хората от първо набиране. Но все пак, щеше да се свърже със сигурност с тях, защото знаеше различни стари кодове. Трябваше да позвъни до едно баско рибарско селище на брега на Бискайския залив, после до малко градче на остров Крит. Третият телефон бе в Стокхолм, на него отговаряше сестрата на експерт по шпионажа, който в момента се подвизаваше като духовен глава на Скандинавската баптистка църква. Четвъртият телефонен номер бе в Марсилия, тамошният човек работеше като лоцман на катер-влекач.
А какъв географски размах само! Освен Бискай, Крит, Стокхолм и Марсилия, с които имаше телефонна връзка, три телефонограми щеше да изпрати до Атина, Рим и Бейрут. Така се действа, мамка му! И директор на разузнавателна служба можеше да му завиди!
Макензи съблече якето си и го захвърли на леглото. От джобчето на ризата си извади пура. Сдъвка края й колкото трябваше и я разпали. Беше точно девет и петнайсет. Следобедният влак за Зермат тръгваше в четири и петнайсет.
Седем часа. Не беше ли това добра поличба? Седем часа за наемане на седем бойци от класа.
Взе три досиета, отнесе ги до писалището и ги подреди пред телефона. Най-напред щеше да изпрати телефонограмите.
Точно в четири без двайсет Ястребът затвори телефона и с червен химикал сложи отметка върху досието на човека от Марсилия. Това бе последният телефонен разговор. Чакаше още само два отговора: на телефонограмите до Атина и Бейрут. От Рим му се обадиха още преди два часа. Тамошният човек беше стоял без работа най-дълго от всички.
Разговорите протекоха гладко. В началото с посредници или с жени се разменяха учтиви, общи, почти абстрактни фрази. Но Макензи винаги употребяваше точните думи, тихо и поверително. Всеки, с когото искаше да се свърже, след това му се обади.
Никой от тях не му създаде спънки. Предложенията си той направи на същия общоразбираем универсален език. Словосъчетанието „жълта планина“ бе примамката на въдицата и означаваше най-високото възнаграждение, което някой агент можеше да получи. Точната сума в цифри и авансово плащане срещу залагане на имущество се уточняваха с израза „ключ номер петстотин“. „Гарантирана безопасност“ означаваше недостъпни банки, които не подлежат на проверка от международни финансови институции. Факторът „време“ бе между шест и осем седмици в зависимост от „технологичните подобрения, които се налага да бъдат извършени в сложния развоен процес“. И накрая за тежест — собственото му минало на човек, който е правил огромни услуги на правителства от Югоизточна Азия, което се доказваше от няколко банкови сметки в Женева.
Добре бе проучил нещата. Всички до един горяха от желание да си копнат от „жълтата планина“.
Хоукинс стана от бюрото и се протегна. Денят се оказа доста напрегнат и още не бе свършил. До двайсет минути трябваше да тръгне за железопътната гара. През това време трябваше да се види с главната телефонистка и да я инструктира какво да казва на онези, които го търсят. Всъщност напътствията бяха прости и ясни: наел е стаята за една седмица, ще се върне в Цюрих след три дни. Който иска да се свърже с него, да го търси тогава или да остави телефонен номер. На Макензи не му се връщаше в Цюрих, но нямаше как — онези двамата от Атина и Бейрут бяха много печени.
Телефонът иззвъня. Беше от Атина.
След шест минути сложи червена отметка и на неговото досие.
Оставаше още един.
Ястребът премести неразопакования си багаж до вратата и подреди наново документите в куфарчето си. Досието на човека от Бейрут остави най-отгоре, за да му е под ръка. Погледна часовника си: до четири оставаха още три минути. Нямаше смисъл да чака повече. Трябваше да тръгва за гарата. Върна се до бюрото и се обади на главната телефонистка, за да й каже, че иска да й даде някои напътствия…