Сам понечи да й тегли една дълга майна. Но забеляза искреността в очите й и промени намерението си:
— Чакай, чакай. Да се изправя пред Ястреба, викаш. Да не би да искаш да се опълча срещу него? Да го спра?
— Това си решаваш ти, Сам. Аз искам само всички да са добре.
— Ще ми помогнеш ли?
Джини помисли малко и отговори твърдо:
— Не, няма да го направя. Не по начина, който ти искаш. Твърде много съм задължена на Макензи.
— Жено проста! — избухна Девъро. — Ти имаш ли представа с какво се е захванал този кретен?
Госпожа Хоукинс номер едно го погледна така невинно, та чак му идеше да се разплаче:
— Един лейтенант не задава въпроси на генерала, нали така, майоре? От него не се очаква да разбере тънкостите на командването…
— Тогава за какво говорим?
— Ти си умно момче. Ястребът нямаше да те издигне толкова, ако не ти сечеше пипето. Единственото, което искам, е да има кой да му даде най-добър съвет. Така че да може да свърши по най-добрия начин онова, което иска да направи. Ох, как ми се спи… — и Джини се сгуши под завивката.
А Девъро забеляза нещо на нощното шкафче до главата й.
Ножици.
ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА
— Съжалявам за тая история с дрехите — рече Ястребът в просторната гостна, докато Сам пристягаше шнура от перде, с който бе препасал около кръста копринена кувертюра. — Ще кажеш, че за пералнята трябва да има повече от един ключ, нали? Да, ама на такива места нямат вяра никому, сигурно защото често си патят от непочтени гости.
— Хайде стига по тоя въпрос — измърмори Девъро и реши за по-сигурно да стегне още един възел, защото проклетият плат все се изплъзваше изпод шнура. — Перачката ще дойде утре заран, надявам се.
— Сигурно. Тя е една от малкото тук, които се прибират да нощуват у дома. В селото. Това няма да продължи така. Всъщност ще настъпят доста промени.
— Ако ме зарадваш с една-единствена промяна, готов съм дори да вечерям с Азаз-Варак.
— Стига, приятелю, мислиш само за едно. Я да говорим за нещо друго. Сигурен ли си, че не искаш да ти услужа с риза и панталони? Ей сега ще изтичам догоре… — Хоукинс простря ръка покрай цяла редица натруфени кресла по посока на коридора.
— Не! От тебе нищо не искам!… Всъщност, оттеглям си думите. Искам само едно: да зарежеш тая идиотска работа и да ме пуснеш да си вървя у дома!
Макензи отхапа сдъвкания край на пурата си и го изплю на пода между краката на едни рицарски доспехи.
— Ще си отидеш у дома, обещавам ти. Веднага, щом централизираш капиталите на компанията и направиш няколко превода по сметки, които могат да бъдат замразени при определени условия. Свършиш ли тая работа, сам ще те закарам до летището. Честна генералска.
— Глупости на търкалета! Имаш ли представа какво искаш от мен? Не говорим за кълцана карантия, а за четиридесет милиона долара. Това означава да си подпиша сам доживотната присъда! Веднага ще ме вкарат в списъците на Интерпол и във всяко полицейско управление в цивилизования свят ще се любуват на снимката ми, закачена на видно място! Сложа ли името си под трансфер за четиридесет милиона, значи да се простя с адвокатската професия. Веднага ще се разчуе.
— Няма такова нещо и ти го знаеш добре. В швейцарските банки умеят да пазят тайна.
Девъро се огледа да не би някой наблизо да го чуе.
— И така да е, все някой ще оплеска работата, щом… бъде направен онзи опит да се хване… онзи човек в Рим! И с това ще се свърши! Ще бъде само опит! И без това си се оплел здравата. След оная история в Китай сигурно следят отблизо с кого се срещаш и името ми ще излезе наяве заедно с шибаните четиридесет милиона в Цюрих и… майната му на всичко!
— По-спокойно, момко, я не се спичай! Това вече е зад гърба ни. Твоята работа свърши. Или по-точно ще свърши, щом се погрижиш за парите. Измиваш си ръцете и излизаш по-чист и от пресен сняг.
— Не е вярно — Девъро чак се задави от шепота си и придърпа нагоре кувертюрата. — Казах ти вече: сбарат ли те, и аз съм в кюпа!
— За какво? Да речем, че стане така, както казваш — което е малко вероятно — в какво ще те обвинят? Че си помагал във валутните операции на ветеран от армията, който ти е казал, че събира пари в подкрепа на организация, посветила се на разпространяването на религиозно братство? Едно въпросче, господин адвокат, може ли? Ще признаете ли под клетва, че сте извършил закононарушение?
— Абе ти съвсем си откачил! — прекъсна го Сам, направи крачка напред и оплете крака в кувертюрата. — Нали ми каза?! Че ще отвличаш… — изведнъж млъкна и продължи с жестове да показва кръст и нещо, което мята на рамо.