Това бяха хипотезите, които в началото на третата седмица той започна да формулира с думи — първоначално, като спираше насред изречението — при всекидневните посещения на Макензи. Но скоро разбра, че само споменаването им не бе достатъчно убедително. Ястребът трябваше да разбере, че мозъкът му работи, да забележи сам преобразяването му.
В сряда вече стигна до следното:
— Мак, мислил ли си за правните аспекти след… как да ти кажа, след…
— Операция „Нулева зона“ е разработена без грешка. Какви правни аспекти? Мисля, че ти се справи блестящо в тази област.
— Не зная. Бая оплетени случаи съм оправял с пазарлъци. От Бостън до Пекин.
— За какво говориш?
— Нищо. Помислих си само… ама, нищо де. Но в четвъртък му сервира друго:
— Може да има някои последици… след тази „Нулева зона“… за които навярно не си се сетил. В ръководството на компанията може да се появи тумор, който да я разяде отвътре.
— Изразявай се по-ясно, момко.
— Ами… Я по-добре да говорим за друго. Това са само хипотези. Каква беше тази дандания следобед? Звучеше много внушително.
Ястребът го изгледа продължително, преди да отговори:
— Уха! Голяма патаклама падна. Няма нищо по-хубаво от точността във военните маневри! Чак сърцето ми се разтуптя! Какво беше това, дето ми го разправяше? За тумора де.
— А-а, забрави го. Старият ми мозък си търси с нещо да се занимава. Маневрите наистина ли са толкова… жестоки?
— Да — Хоукинс претърколи пурата между зъбите си от единия до другия край на устата. — Мисля, че вървят много добре.
В петък:
— Как беше практиката днес?
— Практика ли? Абе, момче, това не е практика? Това са маневри.
— Извинявай. Та как минаха маневрите?
— Малко вяло. Имаме някои малки затруднения.
— Съжалявам. Но вярвам, че ще се справиш.
— Ммм, да… — Ястребът кръстосваше пред леглото му, пурата в устата му съвсем се скашка. — Май ще се наложи да наема и няколко души за отвличане на вниманието. Не повече от трима. Да, бях разсеян днес. И мама му стара, Сам, досега да съм на бойното поле, ако не бяха твоите номера.
— Казах ти вече. Наистина съжалявам за всичко. Аз се бях разсеял…
Макензи спря и го погледна изпитателно:
— Искрен ли си?
— Да — отговори Девъро бавно, но уверено. — Първото нещо, което трябва да знае един адвокат, е, че трябва да работи с факти, с неоспорими доказателства. Абсолютно доказани, не само донякъде и отчасти. Аз забравих това. И искрено съжалявам.
— Няма да се правя, че разбирам нещо от тия глупости, но ако наистина се чувстваш така, както схващам от думите ти, какви ми ги плещеше вчера? И онзи ден? За някакви последици след операцията „Нулева зона“?
„Ааа, падна ли ми!? — както казват в Бостън“ — рече си на ум Девъро. Но по лицето му не трепна нито едно мускулче. Беше пак хладнокръвният адвокат, взел присърце интересите на клиента си.
— Добре, ще ти обясня. Знам ги тия попечителски сметки. С изключение на голямата, която предполагам, че е твоя, седмината ти подчинени (или техни пълномощници) могат да теглят от тях до триста хиляди с първия секретен код. Вторите секретни кодове са записани в други документи. На тези документи е необходим твоят подпис, за да бъдат освободени влоговете. Мисля, че ще изпратиш подписа си в Цюрих, преди да потеглиш към „Нулевата зона“. Прав ли съм дотук?
— Доста мислих върху това попечителство. Какво не му е наред?
— Нищо. Засега. С вторите секретни кодове всеки от седмината ще получи общо петстотин хиляди, нали така? Толкова е хонорарът им. Половин милион за операция „Нулева зона“. На всички по равно.
— Не е малко за шест седмици работа.
— Но трябва да се помисли и за друго. Договарянето с полицията по принцип може да включва и още много неща, освен имунитет. И не само чрез написване на книга, въпреки че доколкото знам, в последно време много пари се прехвърлят на доносници посредством издатели.
— За какво говориш? — Ястребът смачка фаса на пурата в таблата на леглото.
— Какво ще попречи на подофицерите ти да се обърнат чрез посредници, разбира се, към властите и да сключат отделни сделки? След свършен факт. Прибират ти парите, измъкват се от преследване, защото оказват сътрудничество. Не забравяй, че става дума за един от най-големите удари в историята. Освен това, което са взели от теб, защо да не натрупат още няколко хиляди, а?