Присвитите очи на Макензи се поотвориха с облекчение. И със самодоволство. Усмихна се победоносно и го попита:
— За това ли си се притеснил, приятелю?
— То не е за пренебрегване…
— В никакъв случай. Не го пренебрегвам изобщо. Никой от хората ми няма да направи такова нещо. Защото ще искат да изчезнат като горски зайци от настъпващ пожар. Няма да посмеят да изскочат на открито, за да не се сблъскат един с друг.
— Сега пък аз не разбирам за какво говориш — измърмори Сам, покрусен от самоувереността му.
Ястребът приседна на леглото му.
— И за това съм помислил, синко. И то ти ми даде тази идея. Ще се сбогувам с всеки един от тях поотделно, насаме. И на всеки ще дам открит чек за още половин милион. На всеки ще кажа, че само той получава допълнително възнаграждение. Защото като всеки добър командир, съм разбрал, че мисията е нямало да успее, без неговия изключителен принос в стратегията и тактиката на операцията. И така ще ги обвържа. При това, двойно. Никой няма да посмее да съобщи за престъпление, което не би било възможно, без неговата професионална помощ, особено пък като става дума за още половин милион. Освен това никой няма да иска останалите да разберат, че е бил награден с половин милион повече от другите.
— Майко мила! — Сам не можа да сдържи възхитата си.
— Клаузевиц показва, че не можеш да се биеш с берберските племена така, както с драгуните на краля. Въпрос на приложна тактика. Чат ли си?
Девъро пак бе поразен от размаха, с който действаше Ястребът.
— Божичко, но ти говориш за три и половина милиона долара! — възкликна той почти шепнешком.
— Браво, много бързо смяташ. И по милион за момичетата, това прави още четири милиона. Плюс първоначалните три и половина милиона за офицерите. А за твое сведение, въпреки че смятах да премисля отново, имам още един открит чек за теб. С него хонорарът ти ще се закръгли на един милион.
— Какво?
— Мисля, че от самото начало не можа да разбереш целта на онези четиридесет милиона начален капитал. Тази цифра не ми е щукнала ей така, изневиделица. Тя се оформи след много внимателни проучвания. Купих си едно книжле от Комисията по ценните книжа и борсите. В нея се обяснява към какво да се стремиш, за да гарантираш печалба на корпорацията си. Виж сега, преди фирмата ни да представи услугата си на пазара, трябваше да осигурим предварителни разходи за заплати от близо 15 милиона, след това имаше разходи по събирането на капитала под формата на пътни, дневни и джобни… ммм, малко те попритесних по това перо, но всичко бе за твое добро. Освен това — разходи за недвижимото имущество на корпорацията и за оборудване…
Тук слухът на Сам съвсем се разстрои. През бученето до ушите му долитаха само откъслечни фрази, като „самолетче за пет милиона“ и „късовълнова релейна система за връзка на стойност един-два милиона“, „ремонтни работи и подсигуряване на хранителни запаси“, „допълнителни канцеларии за компанията“. Но и те му бяха достатъчно, за да се замисли къде се намира. Чисто гол под чаршафосано одеяло някъде в Швейцария, или напълно облечен в директорски кабинет в сградата на „Крайслер“. За нещастие на бедния му стомах всичко му се събра накуп с краткото обобщение на Ястреба.
— В онази книжка доста подробно се описваше ликвидността на авоарите, които трябва да бъдат запазени като резервен капитал. Препоръчваше се те да бъдат между двайсет и пет и трийсет процента. След това проверих как е в нормалната търговска практика при споразумения за ограничено партньорство и открих, че обикновено са между десет и петнайсет процента. Това ми се стори недостатъчно. Поотпуснах му малко края и реших да заделя поне двайсет и пет процента. И ето какво се получи: прогнозираният бюджет възлизаше на трийсет милиона, взимаме го като базова стойност и прибавяме поне двайсет и пет процента от нея, което се равнява на десет милиона. Всичко четиридесет милиона — точно толкова, колкото събрах. Какво да се прави, това го изискват икономическите закони, а при тях отклониш ли се, разказва ти се играта, да знаеш.
Девъро беше онемял. Мозъкът му работеше бясно, но устата му бе като вдървена. Униформеният перко Макензи изведнъж се бе превърнал в мастития финансист Хоукинс. И това бе по-страшно от всички ужасни неща, които му бяха минавали през акъла. Желязната военна дисциплина (или липсата на такава), съчетана с безмилостните икономически закони (каквито вече и без това нямаше), образуваха военнопромишлен комплекс. Ястребът бе един вървящ военнопромишлен комплекс!