— Не се отплесвай от работата, Уорън. А сега, какво е това, което не разбирам? Момичетата Трухарт са подготвени за всякакви извънредни случаи.
— Няма никакви писмени доказателства! — обясни паникьосаният шеф на Държавния департамент.
— Ясно… Нерегистрирани, свръхсекретни, неподлежащи на разрешение комуникации, това ли е?
— Какво? Ти да не си към ЦРУ…?
— Не, там е по-голямата ми сестра, Клитемнестра. Тя е много кротко момиче… Значи проблемът ни се свежда до пукнатини в недостъпната инфраструктура; незаписаното устно съобщение е стигнало до неподходящи уши.
— Никой от тези, които знаеха, не би могъл по никакъв начин да се облагодетелства, като издаде тайната, че ние сме пратили онези психопати в Бостън.
— Без конкретни факти, господин Секретар — те един ден ще бъдат разкрити пред Страшния съд, но никога, никога не бива да излизат наяве пред който и да е комитет от конгреса, съставен от смъртни хора. Дайте ми, ако обичате, описание на операцията в общи линии. Можеш ли да го направиш, Уорън?… Ако това ти помага, ще ти покажа пак джобовете си.
— Няма да ми навреди.
Тя го направи и лявото око на Пийс постепенно застана на мястото си. — Ами, виж сега — започна той и от устата му се разхвърчаха слюнки. — Едни антипатриотични влечуги, предвождани от един маниак, искат да осакатят предната линия на отбраната ни и по-специално нашите доставчици, а след това и част от Военновъздушните ни сили, които отговарят за реда навсякъде по земята.
— По какъв начин, сладурче? — Трухарт премести тежестта от единия крак на другия и повтори операцията в обратен ред.
— А, да, разбира се… Те твърдят, че земята, на която е разположена една огромна и жизненоважна база на ВВС, може би евентуално принадлежи на една група хора — аборигени всъщност — по силата на някакво глупаво споразумение, сключено преди повече от сто години, което никога не е съществувало, разбира се! Това е пълна лудост!
— Сигурна съм, че е така, но това истина ли е, господин Секретар? — Дългите крака на Регина още веднъж изпитаха нужда от няколко последователни упражнения за баланс.
— О, господи…!
— Сядай! Истина ли е?
— Върховният съд размишлява по въпроса. Върховният съдия ще задържи дебатите в Съда още пет дни от съображения за национална сигурност, а влечугите трябва да се явят за устен разпит един ден преди това. Разполагаме с четири дни, за да открием негодниците и да ги пратим във вечните ловни полета. Проклети аборигени!
— Колко от високопоставените правителствени служители бяха посветени в този таен план? Или имаше и лица извън правителството?
— Минималния възможен брой и от двете групи!
— А тези живи и ритащи торби за трупове тайно ли бяха вербувани за мисията, в която очевидно са се провалили?
— Толкова тайно, че даже и те не са разбрали! Но това не беше необходимо — те са психопати.
— Стой тук, Уорън — каза Трухарт, като остави стенографския си бележник на бюрото и оправи роклята си. — Ей сега се връщам.
— Къде отиваш?
— Да говоря със секретарката ти, моята майка. Ей сега се връщам и не смей да се докосваш до телефона!
— Разбира се, Джобче… исках да кажа…
— О, я млъквай! Вие големите шефове сте много, ама много странни! — С тези думи секретната стенографка излезе от кабинета и затвори вратата.
Уорън Пийс, Държавен секретар и притежател на яхта, която повече от всичко на света желаеше да запише в някой добър клуб, се раздираше между желанието да си пререже вените и да се обади на предишната си брокерска фирма и да им предложи каквато вътрешноправителствена информация пожелаят, за да възстановят по някакъв начин партньорството му. Мили Боже, защо изобщо се беше поддал на изкушението, когато старият му приятел, Президентът, му се обади с предложението да се присъедини към администрацията? Този висок пост, разбира се, си имаше предимства, но също така си имаше и недостатъци. Трябваше да се държиш любезно с толкова много хора, които не понасяш, пък и всичките тези ужасни официални вечери, където не само трябваше да сяда до чернилки, но и да се снима с тях. О, не, това в никакъв случай не беше сладък живот! Жертвите, които се налагаше да понася, можеха да изчерпят търпението и на светец… а сега и това! Чували за трупове, с живи психопати вътре и неговата собствена тайфа, която иска скалпа му! Колко абсурден беше станал животът напоследък! След няколко мъчителни минути очакването свърши. Обаче вместо Регина Трухарт в кабинета с маршова стъпка влезе майка й, Тирания, и затвори плътно вратата след себе си.