Жените от клана Трухарт бяха персонал, за който се носеха легенди. Доста привлекателна жена с остри тевтонски черти и искрящи светлосини очи, Тирания беше над метър и осемдесет и притежаваше импозантно тяло, стегнато и предизвикателно, което в никакъв случай не издаваше петдесет и осемте й години. Както и нейната майка преди това, пристигнала с легионите правителствени секретари и служители от женски пол по време на Втората световна война, Тирания беше ветеран във вашингтонската бюрокрация и притежаваше забележителни познания за задкулисните боричкания, за интригите и скандалите в средите на висшата администрация. Както и майка си, тя беше настанила дъщерите си на служба във важни правителствени учреждения. Тирания вярваше, че съдбата е предопределила жените от семейството да наставляват лидерите и да ги водят през минните полета на Вашингтон по такъв начин, че да бъдат оценени несравнимите им способности. Главнокомандващата на семейство Трухарт не се съмняваше, че работата на националното правителство всъщност се ръководи от жени като нея и дъщерите й. Мъжете съвсем определено бяха по-слабият пол и страшно се поддаваха на изкушения и глупави постъпки. Тази преценка без съмнение обясняваше факта, че в семейството цели три поколения не беше се раждало отроче от мъжки пол. Това просто не беше приемливо.
Тирания огледа разстроения Държавен секретар и в погледа й се преплетоха жалост и презрение.
— Дъщеря ми ми предаде всичко, което сте й казал и също така ми описа очевидно ненаситното ви либидо — каза тихо, но твърдо тя, като че ли порицаваше някое малко сконфузено момче в директорски кабинет.
— Съжалявам, госпожо Трухарт! Честно, денят беше ужасен и аз не съм искал да направя нищо нередно.
— Няма нищо, Уорън, недей да плачеш. Аз съм тук, за да ти помогна, а не за да те накарам да се чувстваш лошо момче.
— Благодаря ви, госпожо Трухарт!
— Но, за да мога да ти помогна, първо трябва да ти задам един много важен въпрос. Ще ми отговориш ли честно, Уорън?
— О, да, да, ще ви отговоря!
— Добре… Кажи ми сега, сред посветените в тази тайна операция, като изключим служителите от правителството, има ли такива, които да имат материални интереси в застрашената военновъздушна база?
— Всичките, за Бога!
— Тогава търси внимателно един от тях, Уорън. Той е продал останалите.
— Какво?… Защо?
— Обхватът е прекалено голям, не мога да ти отговоря, докато не разполагам с повече факти — например с борсови опции или данни за срочни сделки, но едно нещо е сигурно.
— Какво е то?
— Никой от администрацията с изключение на вас самия не би се спрял на такова дяволско решение — да се наемат хора, държани в карцер във военен затвор заради тяхната доказана жестокост. Уроците от Уотъргейт и Иран са оставили незаличими следи, колкото и отблъскващо и антипатриотично да е това. Казано по-просто, били са оставени прекалено много улики.
— Но защо точно аз съм изключение?
— Вие сте прекалено нов и неопитен в този град. Не бихте могъл да знаете как да включите и президентските съветници в една такава операция. Те всичките биха се изпокрили по хълмовете наоколо, с изключение, може би на Вицепрезидента, който вероятно изобщо няма да е схванал за какво става дума.
— Значи мислите, че някой от… цивилните?
— Аз рядко греша, Уорън… Ами, всъщност само веднъж, и то по отношение на съпруга ми. Но след като момичетата и аз го изхвърлихме от къщата, той отиде в Карибско море да превозва туристи с лодката си от Вирджинските острови. Едно напълно презряно човешко същество.
— Наистина ли? И защо така?
— Защото той твърди, че е напълно щастлив, което всички знаем е невъзможно в нашето сложно общество.
— Шегувате ли се…?
— Господин Секретар, имате ли нещо против да се концентрираме върху неотложния проблем? Настоявам да поставите „чувалите за трупове“ под пълна изолация и да представите историите, които могат да плъзнат откъм Куонтико като пиянски брътвежи. А след това да се постараете да се свържете тайно с Нула — Нула — Нула — тире — Нула — Нула — Шест във форт Бенинг.
— Какво е това, по дяволите?
— Не какво, а кой — отвърна Тирания. — Наричат ги „Самоубийствената Шесторка“…
— Като „Гнусната Четворка“ ли? — прекъсна я Пийс, гледайки накриво.