— Ще трябва да си коригирам мнението по този въпрос. Но от друга страна би трябвало да ти кажа и някои добри вести. Първите двама, които избрахме, са се свързали с генерала и в момента са заели вече постовете си.
— Откъде го разбра, да те вземат дяволите?
— Защото ми се обадиха от „Работната сила плюс плюс“ и ми дадоха информация. Оперативен служител Сайръс M. се е свързал с тях по телефона от някакво място, наречено Суомпскът и е казал, че всичко е под контрол. Също така споменал, че не държи да бъде произвеждан в чин полковник от генерала. Сега доволен ли си, Винченцо?
— По дяволите, не! Чете ли какво са казали тези педерасти в Управлението за мен? Казали са, че сигурно аз съм дал всичките тези нареждания без да казвам на никого! Що за мръсници са тия?
— Нищо ново под слънцето, Винченцо. Кой по-добре би поел вината от един мъртвец — ако изобщо някой те обвинява в нещо? Дори и да възкръснеш на островите Драй Тортугас, някои неща няма да се променят. Ти наистина го направи.
— Само че чрез теб!
— Аз съм невидим… Бам-Бам. Оттук нататък, ако искаш да напуснеш Драй Тортугас, работиш само за мен, capisce! Ти седиш, Винченцо, не стоиш.
— Не мога да го повярвам!
— Защо не? Ти сам го каза. Аз съм син на майка си… Почвай да си вършиш работата на Уолстрийт, приятелю мой. Аз ще организирам масово клане, а ти — ами това ще го решим по-нататък.
— Mamma mia!
— На място казано, старче.
Глава 19
Просторната дневна в лятната къща на семейство Бърнбаум имаше изглед към плажа. Оттам се излизаше на огромна веранда от червено дърво. Разсъмваше се и небето беше натежало от облаци. Мощни океански вълни се стоварваха върху пясъка с гняв и се отдръпваха неохотно, но с обещание да се върнат отново.
— Денят май ще е скапан, а? — каза Сам Девъро, застанал до вратата на кухнята с кана кафе в ръка.
— Не изглежда никак обещаващ — отвърна огромният чернокож мъж, представил им се миналата вечер като Сайръс М.
— Вие цяла нощ ли сте будувал?
— Навик, съветник. Роман З. го познавам, но не и двамата латиноамериканци, Деси-Едно и Две — между другото, що за партизански имена са това?
— А що за име е Сайръс М.?
— Всъщност, то е Сирил, а буквата М. означава моята майка, която ми даде акъл как да се измъкна от мъртвото течение на делтата на Мисисипи. Много ми помогнаха книгите, но ви уверявам, че ударението падна върху упоритостта.
— Говорите като образован човек.
— Имам известно образование.
— Това ли е всичко, което имате да кажете?
— Аз съм нает, за да ви охранявам, а не за да ви разказвам историята на живота си — каза любезно Сайръс.
— Добре, извинявайте… Как анализирате настоящата ситуация — щом това е, за което ви плащаме?
— Проверих терена — целия плаж и нагоре по дюните, чак до подстъпите към пътя. Уязвими сте, но по обед вече няма да е така.
— Какво имате предвид?
— Обадих се в моята фирма, тази която ме нае, и им казах да изпратят шест предупредителни машинки с литиеви батерии и антени на половината на човешки ръст — ще ги прикрия в тревата, така че да покриват и морската ивица.
— Какво означава това, по дяволите?
— Това означава, че всеки обект с тежест по-голяма от двадесет и пет килограма, прекосил лъчите, ще задейства алармата, която се чува поне на пет мили от тук.
— Разбирате си от работата, Сайръс М.
— Надявам се, че и вие си разбирате вашата — измърмори бодигардът, повдигна към очите си бинокъл и започна да изучава местността отвън.
— Забележката ви е странна.
— Искате да кажете пренебрежителна — въпреки бинокъла, който го прикриваше донякъде, се виждаше, че Сайръс се е ухилил.
— Ами да, предполагам, че може и така да се каже, но въпреки това забележката ви е странна. Имате ли нещо против да я доизясните?
— Аз съм по-възрастен, отколкото вероятно предполагате, господин Д. и имам страхотна памет — Сайръс нагласи бинокъла си на фокус и продължи с тих и спокоен глас: — Когато се представихме един на друг миналата вечер — с бойните ни имена, естествено, и когато генералът ни даде инструкции, мисълта ми се върна няколко години назад… Вестникарските истории за Далечния Изток обикновено привличат вниманието ми, понеже съм прекарал известно време по тия места… Вашият генерал е същият, когото изхвърлиха от Китай за оскверняването на някакъв национален монумент в Пекин, ако не се лъжа, нали? фактически дори си спомням името му — генерал Макензи Хоукинс — което точно се връзва с „Командира X“, като оставим настрана, че всички вие се обръщате към него с „Генерале“… Той е точно човекът, който накара Вашингтон да се прави на маймуна заради китайските му деяния.