Какофонията от гласове затихна, докато Вицепрезидентът на Съединените щати влизаше с широка усмивка в обширната зала на самолета. — Не е ли забавно? — каза той ведро.
— Кой е тоз? — попита Силвестър.
— Това е моят самолет — отвърна наследникът на Овалния кабинет. — Не е ли страхотно?
— Седнете, пътнико — каза Херцогът — Ако искате чаша или бутилка сгряващо кръвта питие, просто натиснете един от тези бутони тук.
— Знам, знам, всичките тези бързи момчета са моя екипаж!
— Той — той — той — той е — вице — вице… нали се сещате — извика Дъстин, разтърсвайки глава, но не напред и назад, а в кръг.
— Стига, Дъсти! — извика Марлон. — Повръща ми се от това — това — това, нали разбираш от кое, а, Дъсти?
— А на мен от теб и твоя трамвай — трамвай!
— Хей, ела, бебчо, искаш ли близалка? — попита Тели, хилейки се на Вицепрезидента, но очите му въобще не се усмихваха. — Ти си добро хлапе, но що не седнеш и не си прибереш хеликоптерите, а?
— Казаха ми, че вие сте актьори! — каза Вицепрезидентът, стоварвайки се в едно кресло срещу четиримата. Изражението му беше пълно с въодушевление. — Винаги съм си мислил, че би ми харесало да съм актьор. Нали знаете, много хора мислят, че приличам на онази филмова звезда…
— Той не може да играе! — произнесе сър Лари с достолепната физиономия и акцент на британски лорд. — При него е въпрос на пълен късмет и подбутване, а и това негово глупаво и неубедително лице, напълно лишено от характер.
— Става за режисьор — режисьор — режисьор — предположи Дъстин.
— Ти да н’си откачил? — изписка Марлон. — Това си беше разпределение на ролите. Актьорите го изнесоха на ръце!
— Чуйте ме, пътници — каза Херцогът, спирайки вторачения си поглед по столовете. — Това си е същият мръсен бизнес. Наричат го „пирамидни сделки“. Който лансира звездата, обира и всичко останало.
— Леле, ами че това си е истинска актьорска приказка! — възхити се шумно Вицепрезидентът.
— Това са фъшкии, бебчо, и не си навирай в тях хубавото личице.
— Теди! — изкрещя гневно Сър Лари, — Колко пъти съм ти казвал, че на някои хора им отива да говорят мръсотии, но на теб не, скъпи! От твоята уста звучи обидно.
— Абе, човече — прекъсна ги Марлон, като правеше гримаси в огледалото си. — Какво очакваш да каже? „Пфу, презирам те, велики Цезаре“ ли? Пробвал съм няколко пъти, не става.
— Добър отговор, момчето ми — каза Тели.
— Ние можем да направим всичко — добави Дъстин, приглаждайки мустаците си.
— Ами, няма да е зле да се представим страшно добре там на летище Логън, джентълмени — каза Херцогът и огледа покрития си с дискретен руж нос.
— Гръм и мълнии, ние сме велики! — извика сър Лари. — Но вие какво правите тук?
— Държавният секретар реши, че това ще направи добро впечатление в Бостън, а аз така и не върша нищо — искам да кажа, че иначе върша много неща, но тази седмица нямам никаква работа. И значи казах: „Разбира се, защо не?“ — Заместник държавният глава се наведе напред заговорнически. — Даже подписах „позволението“.
— Кое? — попита Тели, откъсвайки поглед от огледалото си.
— Позволението за вашата операция.
— Ние знаем какво означава това, млади човече — каза Херцогът, чийто рафиниран речник отразяваше настоящата му роля на нечий изпълнителен директор, — но аз смятам, че само Президентът може да подпише такъв документ.
— Ами, той беше в банята, а аз бях там и казах: „Разбира се, защо не?“.
— Приятели трагици — изрече Тели, извръщайки се отново към огледалото си, — ако се провалим, Конгресът ще даде на този млад човек такава официална вечеря с разпит, че никога няма да я забрави.
— Всъщност, аз напоследък се сприятелих с доста хора там…
— Така като го гледам — гледам — гледам — довърши Дъстин, извръщайки с тиково движение главата си, — ще го изпапкат точно — точно за четири — четири часа, двадесет — двадесет — двадесет минути и тридесет и две — две — две секунди. Ще сготвят задника му по всички правила.
— А печено! Наистина обичам. Изглежда наистина ви харесват!
— Вие ли ще ни представите на пресконференцията на летището? — попита скептично Марлон с ясно изразен топъл акцент от Средния Запад.
— Аз? Не, кметът ще ви посрещне. Всъщност на мен не ми се разрешава да слизам от самолета за повече от час, а и тогава не мога, ако прес-аташето ми не е с мен.