Выбрать главу

— Какво има, скъпа моя? — попита любезно Аарон, явно трогнат от държанието на Дженифър.

— Най-лошото — отвърна едва чуто тя. — Асансьор за ада.

— Хайде стига, Дженифър…

— Върховния съд — още по-тихо прошепна Дженифър.

— Дюшеш! — изрева Ястреба. — Право в центъра на мишената! Върховният съд.

— Пак в затвора ли ги пращаш? — проплака Деси-Едно.

— Генерале, що го направи? — попита зашеметеният Деси-Две.

— Нищо не сте разбрали, капитани. Вие сте на път да направите много добра военна кариера в частите на Рейнджърите.

— Запазете всички тишина! — надвика ги Девъро и донякъде се изненада, като видя, че му се подчиниха. — Добре, Ред, първо ти. Какво каза брат ти?

— Това, което този неандерталец току-що потвърди. Чарли се обадил на Джони Телешкия нос, за да провери там всичко наред ли е, и Джони в това време със зъби и нокти се опитвал да открие този планински мутант. Вчера сутринта е пристигнала телеграма, изискваща незабавен отговор по телефона или по факса… Генерал Гърмящ психопат трябва да се яви в съда, за да потвърди, че изразява волята на племето в петдневен срок, считано от вчера три часа следобяд и да изложи случая си. Всичко свърши, остана да наблюдаваме само бавната агония на съсипания ми народ. Дебатите в съда ще бъдат публични.

— Успяхме, Сам! Старият екип не е загубил и частица от блестящите си способности.

— Нищо! — изкрещя Девъро. — Аз не съм направил абсолютно нищо! Аз нямам нищо общо с теб.

— Синко, знаеш, че мразя да противореча…

— Не съм ти никакъв синко!

— Не, той е мой син — каза Елинор. — Има ли желание някой да го вземе?

— …но ти си официалният адвокат на делото — довърши Хоукинс с малко по-тих глас от преди.

— А, не, тази покана е била за теб, а не за мен!

— Отново грешиш, съветник — каза нещастно Дженифър. — Ти си изместил не само неправоспособния ми брат, но и мен с едно изръмжаване на твоя Човекоподобен. Чарли се изрази съвсем ясно, донякъде успокоен за себе си. Поканата е била адресирана и до някой си Самюъл Л. Девъро, ескуайър, адвокат на племето Уопотами.

— Не могат да го направят!

— Направили са го и Чарли иска да благодари на въпросния С. Л. Девъро с цялото си сърце. И добави: „Искам да купя на тоя нещастник една бутилка, но се съмнявам, че ще живее толкова дълго“.

— Генерале — чу се тихият глас на Сайръс М. и в последвалите думи се чу тътенът на далечна гръмотевица, — ще забравим ли Воина на столетието?

Лицето на Ястреба побеля, очите му блуждаеха без да виждат нищо, изразявайки единствено мъчителният му вътрешен конфликт.

— О, Исусе и Цезаре! — изломоти той и се стовари в стола срещу Пинкъс. — Господи, какво да правя?

— Това е клопка, сър, наистина мисля така — добави огромният чернокож наемник.

— Представете си, че грешите?

— Няма нищо в историята на Нобеловия комитет, което да ме опровергае.

— История ли? За Бога, човече, през последните четиридесет години нямаше нищо, което да подскаже, че берлинската стена ще бъде съборена или че Източният блок ще се разпадне! Нещата навсякъде се променят.

— Стокхолм не се променя.

— По дяволите, полковник, аз отдадох живота си на армията и бях прецакан от мръсните копелета, политиците с раираните костюми! Имаш ли представа какво би означавала една такава награда за мен — и за всеки служил под моето командване в три войни!

— Секунда, генерале — Сайръс погледна към Девъро. — Мога ли да ти задам един въпрос, Сам… и мога ли да те наричам Сам, защото ми се струва, че излязохме извън рамките на отношенията работодател — наемна охрана.

— Разбира се, какъв въпрос?

— Има ли тази клопка, за която съм абсолютно уверен, че е такава, нещо общо с този Върховен съд, за който всички така крещите? Разбирам вашата предпазливост, но вие се нуждаете от помощта ми, а, твърдя съвсем отговорно, аз не мога да ви я дам, без да знам повече от това, което знам в момента.

Девъро се обърна първо към Аарон, който кимна без колебание, след това погледна Дженифър, която се замисли и кимна неохотно. И най-накрая Сам отиде при Елинор на кушетката. — Майко, ще ми доставите огромно удоволствие, ако ти и госпожа Лафърти си намерите някаква работа в кухнята.

— Обади се на Кора — каза грандамата от Уестън, Масачузетс без да помръдне.