— Ей, хайде, бе момиче! — извика Ерин Лафърти. — Аз трябва да оправя онази купа със салатата, а ти можеш да ни направиш малко чай! Познай какво открих, госпожа Голяма работа? Хенеси — много специална стара реколта!
Двете дами се запътиха към кухнята, хванати под ръка.
— Деси-Едно и Две — каза Сам, — бихте ли престанали да гледате с такива погледи! Всичко, което ви е обещал генерал Мак, ще стане — повярвайте ми, знам го от личен опит, и доброто, и лошото, а вас ви очаква само добро.
— Разбира се, човече, ние ще поизлезем с romano gitano. Той е малко луд, нъл’ знайш, човече? Много се върти около себе си и винаги се усмихва. Но сигурно е много добър на улицата, нъл’ знайш к’во искам да ти кажа? Може да се сработим.
— Набийте си го в главите, мои капитани! — извика Макензи. — Сега сте под мое командване! Повече никакви улици, никакви измами, никакви кражби и никаква враждебност към цивилни! Нищо ли не ви е влязло в главите, да ви вземат дяволите?
— Прав си, генерале — отвърна Деси-Едно с огромно разкаяние. — Понякога просто ми се изплъзва от устата без да мисля. Сега сме офицери джентълмени и трябва да мислим различно. Прав си… Ще излезем навън с loco gitano. — Деси-Едно и Две излязоха в облицованото с ламперия фоайе и оттам през входната врата.
Дженифър Редуинг, дъщерята на уопотамите, беше тази, която вдигна глава и настоя да говори. Тя описа всичко, което им беше известно относно декларацията на уопотамите до Върховния съд и с голяма убедителност очерта собственото си мнение за предполагаемата, според нея, бъдеща разруха на уопотамите в резултат от действията на Съда, независимо какво становище щеше да изрази той.
— Само при споменаването на това дело цялото федерално правителство ще реагира бясно, ще изкара народа ни предатели и долни същества, ще отчужди земята ни, ще затвори резервата и ще разпръсне обитателите му. Вашингтон не би могъл да реагира по друг начин, защото защитата на Командването на стратегическите ВВС стои над всичко, а съвсем не на второ място идва и армията доставчици за отбраната — по дяволите, самия Пентагон — които ще вият най-много за кръвта ни…
— Като изключим последния ви коментар — каза Аарон Пинкъс, застанал в напрегната поза в стола си, — обобщението ви беше прекрасно…
— Мога ли да изложа и моето становище, малка лейди — каза Ястреба, изправяйки се на крака. — …Извинете ме, вие не сте „малка“ в който и да е смисъл, но сте лейди и не влагам нищо неуважително в това обръщение.
— Продължавайте — отвърна ледено Дженифър.
— Аз започнах това начинание приблизително преди три години, като в главата ми имаше няколко идеи и никоя от тях не беше напълно избистрена, защото аз съм воин, а не мислител, освен по въпросите на военната стратегия. Това, което искам да кажа е, че аз не съм интелектуалец и не губя много време в опити да анализирам неща от рода на мотиви, етика, оправдание и всякакви от този род. Ако го правех, щях да съм загубил много повече млади хора в битките, отколкото пише в досието ми… Вярно е, търсех нещо впечатляващо — не мога да мисля в малки мащаби — защото този вид предизвикателства е по вкуса на онеправдания стар воин. Също така трябваше да е забавно и този, който върши или е свършил нещо лошо, трябваше да си плати сметката. Искам да кажа, че не съм искал да навредя на тези, които ще ми помогнат. Острието на отмъщението ми е насочено само срещу високопоставените негодници.
— Но вие навредихте точно на тази, които ви помагат — прекъсна го гневно Дженифър, — именно на моя народ и много добре го знаете!
— Мога ли да довърша, ако обичате?… Когато научих какво е станало с уопотамите преди повече от сто години, това ми напомни донякъде за случая с мен, а както разбирам, същото е станало и с тук присъстващия полковник Сайръс… Всички ние сме били принесени в жертва от големите клечки в правителството, които или са си топнали ръцете в меда, или са подсигурявали политическите си амбиции, или са били просто долни лъжци, потъпквайки доверието, което са им оказали! Няма никакво значение дали това е станало преди един век, преди десет години, преди три месеца или вчера. Както се изрази нашият черен приятел тук, това трябва да спре! Ние притежаваме най-добрата обществена система, позната в света, но винаги се намира някой въшльо, който се опитва да я изпорти.
— Никой от нас не е ангел небесен, Мак — каза меко Девъро.
— Разбира се, че не е, Сам, но никой не ни е избирал или посочвал и не ни е карал да се закълнем да служим за благото на двестатина милиона човека, които не познаваме. А сега, ако полковникът е прав, има някой, който се опитва от висотата на положението си да попречи на един гражданин да се възползва от конституционното си право да се яви пред съда. И пак се връщаме на същото място!…