— Достатъчно за него! — дочу се съскащ шепот откъм тъмното фоайе. — Сега за мен, човече!
Появи се огромната фигура на черния наемник, който с известно притеснение в гласа каза:
— Здравейте, приятели — после продължи, сякаш разкриваше някаква тайна: — Бих желал да ви представя един човек на изкуството, който е играл в много от великите представления на Бродуей и чиито блестящи роли възмутиха цялата страна…
— „Възхитиха“, идиот такъв!
— Актьор с извънредно дълбок и безлик…
— Раз — разно — разнолик, гъз такъв!
— По дяволите, човече. Правя каквото ми е по силите…
— Продължителното представяне, поднесено по неадекватен начин убива премиерата. Махни се от пътя ми!
Висок кльощав мъж взе наведнъж малкото стъпала към дневната с жар и енергия, които не отговаряха на възрастта му. Със сивата си развяваща се коса, остри черти и бляскави очи, говорещи за хиляди подобни наелектризирани премиери на сцена той зашемети групичката пред себе си точно така, както го беше правил в безброй такива пълни къщи в миналото. Погледът му се спря на Аарон Пинкъс; той се приближи към адвоката с любезен поклон.
— Вие ме призовахте, сър, и аз се подчиних. Ваш слуга и безстрашен рицар, господарю мой!
— Защо, Хенри — каза Аарон, надигна се от стола си и се здрависа с актьора. — Това беше прекрасно! Напомни ми за едно твое чудесно солово представление. Откъс от „Принца-студент“ ако не се лъжа.
— Всъщност, това трябва да е било приблизително преди шест и половина години — на дванадесети март, ако не греша, следобед в два часа. Спомням си го смътно, защото ми се струва, че тогава гласът ми не беше в най-добрата си форма.
— Определено беше в много добра форма, чудесен беше… Ето, позволи ми да те представя на приятелите ми…
— С удоволствие, особено на това прекрасно същество — Сър Хенри взе лявата ръка на Дженифър и я поднесе към устните си, приковал поглед в нейния, докато нежно целуваше горната част на китката й. — Само докосването до теб ме прави безсмъртен, сладка Елена… Мислила ли сте някога за театрална кариера?
— Не, но на времето работих малко като фотомодел — отвърна Редуинг, скромно наслаждавайки се на момента.
— Това е една стъпка, скъпо дете, само една стъпка, но в правилната посока. Може би трябва да обядваме заедно някой ден. Аз преподавам частни уроци и таксата в определени случаи би могла да бъде нищожна.
— Та тя е адвокат, за Бога! — каза Сам, без да разбира защо е толкова нелюбезен.
— Това е ужасна загуба — каза актьорът и отпусна бавно ръката си. — Както го е казал Бардът в „Хенри Шести“: „Първо ще изтребим всички хора на закона“… Без теб, разбира се, Аарон, ти имаш душа на човек на изкуството.
— Да, ами нека ти представя всички поред, Хенри. Актрисата — адвокатката — е госпожица Редуинг.
— Докато не сте започнал отново да й трошите ръката, аз съм Сам Девъро и също съм адвокат.
— Шекспир си е имал своите прозрения…
— А този джентълмен в индианските одежди е генерал Макензи Хоукинс…
— А, значи това сте вие! — възкликна артистът, сграбчи ръката на Ястреба и я раздруса здраво. — Гледах онзи филм за вас — как сте могъл да го понесете? Нямахте ли никакъв контрол върху сценария, върху заснемането? Боже мой, този задник, който играеше вас, трябва да си слага червило!
— Мисля, че си слага — каза предпазливо генералът, но явно беше впечатлен.
— Обръщам се към всички — прекъсна ги Пинкъс. — Искам да ви запозная с Хенри Ървинг Сътън, кръстен на Сътън Плейс в Англия, където се намира домът на прадедите му и често споменаван във вестниците с името сър Хенри Ървинг, по аналогия с големия актьор от Елизабетинския Театър, с когото често го сравняват. Изключителен сценичен артист…
— Кой го е казал? — каза раздразнено Сам.
— Малкият мозък предполага големи съмнения — отвърна Хенри Ървинг Сътън, поглеждайки дълбокомислено към Девъро.
— А това пък кой го е казал? Патока Доналд ли?
— Не, един френски драматург на име Ануи. Съмнявам се, че изобщо сте чувал за него.
— О, така ли? А какво ще кажете за „Не ти остава нищо друго освен да крещиш!“… А? Как ви се струва?
— „Антигона“, но преводът ви не е точен — Сътън се обърна към Хоукинс: — Генерале, направете ми една услуга — моля ви в качеството си на бивш лейтенант от Африканския корпус, където съм ви чувал да говорите неведнъж, а и видях как направихте Монтгомъри на пух и прах.