— Да не би да имаш предвид породила?
— Аз съм с вас. За каквото и да е.
— Продължавай.
— Съществува голяма намеса в суб… субстратисферните военни сателитни трансмисии, откъдето може да се заключи, че летящите на голяма височина самолети са… изпортили работата.
— На голяма височина ли — бомбардировачите Ю-2 ли? Да не би руснаците най-сетне да са си дошли на думата?
— „Спецификата на вражеското оборудване още не е уточнена със сигурност.“ — Месото разгъна по-нататък листа хартия и зачете, като полагаше огромни усилия да не бърка. — „…обаче, понеже инцидентите увеличиха броя и размера си и… Кремъл… секретно потвърди наличието на такива събития…“ — На това място Салваторе Д’Амброзия, наричан още и Месото сгъна хартията и продължи самостоятелно. — Цялата шибана планета и най-вече САЩ са в секретна пълна бойна готовност. Може да са китайците или арабите или чифутите дето са спретнали цялата гадост…
— Това са пълни глупости!
— Или… — Салваторе Д’Амброзия снижи глас и се прекръсти, разполагайки почти правилно кръста върху огромните си гърди, — неща, за които нищо не знаем — там отгоре — Месото вдигна очи към тавана в няма молитва, ако не и молба за пощада.
— Какво-о-о? — изписка Саламандър. — Това са най-големите щуротии, които съм чувал през живота си!… Охо, я чакай малко… положително е това, абсолютно блестящо. Никой глупак не би се сетил!… Имаме съвършено нов враг и трябва да превъоръжим съвършено наново целия шибан свят. НЛО-та!
— Значи си разбрал накъде бие големият човек?
— Дали съм разбрал ли? Страшно ми харесва! Хей, хрумна ми една голяма мисъл. Какъв голям човек? Той е при рибите!
Ето за този момент се беше подготвял Месото и толкова го беше репетирал, че можеше да се справи и с глава, накисната в кианти. Той бръкна в друг джоб и извади малък плик с черен кант, подобен по размер и вид на покана за погребение. Той го подаде на хипнотизирания Саламандър с десет прости думи, така силно запечатани в съзнанието му от дълги репетиции, че можеше да ги повтори и на смъртното си легло. — Ако дори издишаш и една дума… няма да дишаш повече.
Известно време Иван Грозни гледаше ту лицето на Месото, ту страховития плик, после взе бляскавия си бронзов нож за отваряне на писма, пъхна го под запечатания край, сряза хартията и извади посланието. Очите му моментално фиксираха небрежните инициали, в долния край на страницата, които му бяха толкова добре познати. Той се задъха, изправи глава и прикова поглед в Салваторе Д’Амброзия.
— Това е невъзможно! — прошепна Иван Грозни.
— Внимавай — каза не по-високо от Саламандър той и прокара показалец по гърлото си, — помни, няма да дишаш повече. Прочети го.
С див страх и треперещи ръце Иван Грозни започна да чете страницата от начало: „Следвай инструкциите, както са ти предадени устно от куриера. Изобщо не си и помисляй да не се подчиниш. В момента сме по средата на една свръхсекретна, максимално законспирирана, суперзатъмнена операция. Всичко ще ти бъде обяснено, когато му дойде времето. А сега изгори това писмо и плика пред куриера или колкото ида му е мъчно, ще му се наложи той да те изгори. Аз ще се върна. ВМ“ (не се чете)
— Имаш ли кибрит? — попита тихо зашеметеният Саламандър. — Отказах цигарите по здравословни причини. Доста глупаво ще е, ако изгоря, защото не пуша.
— Разбира се — каза Месото и хвърли един кибрит на бюрото. — Като изгориш хартията, имаш да правиш още едно нещо преди да си отида.
— Кажи го. Когато получавам послания от отвъдното, не се пазаря.
— Вдигни телефона и нареди да купят петдесет хиляди парчета на „Петротоксик Амалгамейтид“.
— Какво-о-о? — изпищя Иван Грозни и челото му се обля в пот. Той видя с ужас как огромната дясна ръка на Д’Амброзия се пъхва под сакото. — Да, ей сега, разбира се! Защо не? Да ги направим седемдесет и пет хиляди, искам да кажа, защо не?
Още пет такива визити на добра воля направи Месото Куриера, всичките с подобно развитие — размяна на един-два крясъка — ис подобен краен резултат: „купувай, купувай, купувай!“ Настана невиждана еуфория, каквато не се помнеше отдавна. Диви вложения и бясно презапасяване бяха заповедите на деня и тези заповеди бяха за милиарди. Ставаше нещо наистина голямо и хитрите паралии и братството на конгломератите имаха намерение да се издигнат все по-нагоре в тази фантастична люлка на икономическите везни.