— Какво?… А, да, винаги бих го направил, Дъсти, винаги. Но все пак от любопитство искам да разбера каква беше точно вашата мисия?
— Ами, доколкото ни беше даден само основен необходим оперативен минимум, а и щом сте полковник, ще ви кажа, каквото мога, каквото знаем всички ние. Трябваше да установим контакт с генерал Хоукинс, да отвлечем него и всички други около него и да отлетим в базата на ВВС в Уестоувър, това е тук, в Масачузетс.
— Значи отвличате генерала и онези, които го придружават, отивате в базата на ВВС в Уестоувър и какво?
— „Ще се реши по-късно“, но ни казаха да си вземем пуловери и наполеонки в саковете, което предполага, че климатът ще е студен.
— Швеция? — попита наемникът.
— И ние така помислихме, но Силвестър, който е бил на турне в Скандинавия каза, че климатът през лятото там не се различава кой знае колко от нашия.
— Така е.
— И тогава предположихме, че става дума за някъде далеч по на север…
— Например в ледените фиорди — довърши Сайръс.
— Не знам, може би… по това време щяхме да сме получили по-нататъшни заповеди.
— Като например да се освободите от три замръзнали тела, които ще бъдат открити през трихилядната година и много ще зарадват биолозите.
— Не са ни казали подобно нещо, сър.
— Надявам се.. А освен този бригаден генерал Броук… Броукхетъл…
— Броукмайкъл, полковник. Бригаден генерал Етълред Броукмайкъл.
— Добре. Разбрах. Но като изключим него, вие нямате и най-малка представа кой носи отговорност за тази мисия, така ли?
— Това не влиза в задълженията ни, сър.
— Да се омитаме, Роман — каза изведнъж Сайръс и тръгна бързо към вратата, а циганинът моментално застана до него. Някъде иззад гърба му се чу силен метален звук. — Не се опитвайте да ни проследите, безполезно е. Ние сме професионалисти, повярвайте ми. А вие, господин Сътън, можете да останете тук и да си бъбрите с колегите си колкото си пожелаете… Боя се, че по отношение на вас приложихме един стар трик тази вечер. Може да ви е изглеждало странно, че моят приятел непрекъснато скачаше наоколо и ви изучаваше един по един, затова ще ви кажа. В този червен карамфил на ревера му има миниатюрна високоскоростна камера; разполагаме с минимум дузина снимки на всеки един от вас. А под сакото си съм омотан в жици до зъбите — всяка дума тази вечер е записана.
— Един момент, моля! — възкликна сър Хенри.
— Какво? — Сайръс бръкна в сакото си и извади един голям и грозен магнум, докато в същото време Роман З. извади ръката си отзад, показвайки дълъг автоматичен нож.
— Таксата ми — каза Сътън. — Кажете на Аарон да я изпрати по куриер до апартамента ми. И прибавете няколко стотарки отгоре, защото възнамерявам да поканя новите си приятели в най-добрия ресторант в Бостън.
— Сър Хенри! — каза Силвестър, докосвайки ръкава на великия човек. — Наистина ли сте се пенсионирал?
— Полупенсионирах се, скъпо момче. От време на време изнасям по някой етюд в локалите. Поддържа жизнените сокове, нали знаеш. По една случайност, имам един доста богат син тук, в Бостън, той е от един от браковете ми — не мога да си спомня точно кой — та той просто настоя да поема бизнеса на едно от стотиците му предприятия. Постъпи адски правилно, разбира се; на времето, когато всичко вървеше по мед и масло, го пратих в сума ти университети, за да има сега всичките тези букви пред името си. Много сладко дете, бих казал, но изобщо не е актьор! Наистина страхотно разочарование.
— А какво ще кажете за армията. Бихте могъл да станете наш режисьор! Сигурно веднага ще ви направят генерал!
— А-a, спомнете си, мои млади спътници, какво е казал Наполеон: „Дайте ми достатъчно медали и ще ви спечеля която и да е война.“ А за актьорите стимулът е славата, името! Все по-голямо, докато буквите изравнят размера си с тези на заглавието. А щом вие играете в тайна, как би могла да направи това армията?
— О, мамка му — прошепна Сайръс на Роман З. — Дай да изчезваме оттук!
Те напуснаха апартамента и никой не ги забеляза.
Глава 23
— Всичко е тук! — извика Дженифър, след като изслуша касетката и разгледа увеличените фотографии. — Това наистина е заговор, налудничав заговор, но очевидно в него участват хора от най-високо правителствено равнище!
— По този въпрос спор няма — съгласи се Аарон Пинкъс, — но към кого да се насочим. Нямаме следа.