— От Ню Йорк до Ню Орлийнс всички те са затворени за вас, господин Коки.
— Каки, господин Манджекувуло.
— Манджекавало.
— Сигурен съм, че добре ще научим имената си.
След време Абул направи на приятеля си Винсънт някои финансови услуги. А когато след твърдото настояване на доновете, Манджекавало се кандидатира за шеф на ЦРУ, Вини отиде при Каки.
— Имам един проблем, Абул. Доновете мислят в големи мащаби и това е хубаво, но не си падат много по подробностите, а това не е хубаво.
— Кажи си проблема, скъпи приятелю с очи и скорост на пустинен ястреб — въпреки че, честно казано, аз никога не съм бил в пустинята. Изключително горещо е, така са ми казвали.
— Това е проблемът, приятел. Жегата… Имам доста сухо, суха пара, заровена в сметки из цялата страна под различни имена. Ако получа тази работа във Вашингтон, а аз ще я получа, няма да мога да обикалям свободно из различните щати, за да си събирам парите, по-голямата част от които предпочитам да запазя в тайна.
— Мисля, че си абсолютно прав.
— Определено.
— Носиш ли си спестовните книжки?
— Всичките четири хиляди двеста и дванадесет — Вини си позволи една незабележима усмивка.
— А-a, камилата поглъща с поглед повече, отколкото може да побере в няколкото си стомаха и в гърбиците.
— Нещо такова, предполагам.
— Имаш ли ми доверие, Винсънт?
— Разбира се, трябва да ти имам доверие — така както и ти трябва да ми имаш доверие, capisce!
— Определено. Опашката на кучето на бедуина маха насам-натам, защото е доволна, че е оцеляла… Виждал ли си някога бедуин? Няма значение, но нека ти кажа, че като ги срещнеш на пазара, смърдят до небесата.
— Ами банковите сметки? И книжките?
— Подпиши една дузина от тях като възнаграждение и ми ги донеси всичките. Разполагам с един изключително талантлив човек на изкуството, който работи за мен. Той може да подправи подписа на всеки, жив или мъртъв и го е правил много пъти за добро възнаграждение. Самият аз, Винсънт, ще ти донеса пълния портфейл на сляпо доверие, от името на една от най-уважаваните адвокатски фирми в Манхатън.
— Всичките ли?
— Не ставай смешен. Само една сума, подхождаща на положението ми на доста преуспял вносител. С останалото наистина ще направиш пари и те уверявам, че няма да оставя никаква следа в документацията.
И така, Абул Каки стана официален мениджър на Манджекавало с около четири милиона на щатския пазар и седем пъти повече в островните му холдингови компании. Въпреки това, нито ползотворното им приятелство, нито оказаната услуга, бяха това, което подтикна Винсънт да се свърже с Абул. Много просто, Каки имаше най-пълна информация за световните борсови сделки, като по-голямата част постъпваше по нелегални пътища, а останалата чрез щателни финансови проучвания. А освен това Абул Каки щеше да си държи устата затворена. Това беше сигурно, защото неговото собствено оцеляване зависеше от мълчанието му, като оставим настрана кучето на бедуина.
— Не мога да повярвам! — извика арабинът, след като Винсънт употреби едно от кодовите си имена, за да се свърже с него в Монте Карло.
— Повярвай, Абул, ще те посветя по-късно…
— Ти си се върнал от отвъдния свят! Не съм на себе си от шока и целия треперя — ще изгубя всичките си ръце на бакара и това ще ми струва стотици хиляди!
— Не играй тогава.
— С трима гърци на масата, с които въртя бизнес? Ти луд ли си!… Какви ги вършиш, Винсънт? Какво става? Бушуващите пясъци на пустинята заслепяват всемира ми!
— Ти никога не си ходил в пустинята, Абул.
— Виждал съм я на картички — страшна е, както е страшен твоят глас, който чувам сега. Не знам къде си, но доколкото разбирам, не си в отвъдния свят!
— Казах ти, ще ти обясня по-късно…след като ме спасят.
— Спасят ли…? Благодаря ти, скъпи Винсънт, но не държа да чуя нито дума повече, фактически, настоявам да не чуя.
— Прави се тогава, че не съм аз, а някой заинтересован инвеститор. Какво става с пазара в Щатите?
— Какво става ли? Там всички са полудели. Толкова много машинации, толкова секретни споразумения — сливания, срочни сделки, контролни пакети — всичко като че ли започва от самото начало! Това е лудост!
— Какво казват оракулите?
— Не говорят, даже и с мен. В сравнение с пазара, страната на огледалата на Алиса е царство на желязната логика. Всичко изглежда лишено от всякакъв смисъл — дори и за мен.