Пади Лафърти, изключително горд и готов на всякакви геройства, взе генерала с лимузината на Пинкъс и о, чудо на чудесата, самият велик човек още веднъж избра да седне отпред при Пади.
— Кажи ми, Пади — каза Ястреба, след като поеха на север в посока Хуксет, — какво знаеш за актьорите, имам предвид истинските актьори?
— Като изключим сър Хенри, не знам кой знае колко, генерале.
— Е, той е по-особен случай, поне така ми се струва; поне има славна артистична биография. Ами другите, които нямат?
— От всичко, което съм чел по вестниците и списанията, дето господин Пинкъс ги оставя в колата, те всички чакат да ги открият, за да се сдобият със славна биография. Може да не се изразявам много умно, но поне така си мисля.
— Напротив, Пади, много е умно, точно това е отговорът.
— На кое, сър?
— На това как да накарам едни хора да променят намеренията си, без да му мислят много-много.
Осем минути по-късно Ястреба влезе в скиорската хижа. Беше слънчев летен следобед и Деси-Две току-що беше сервирал късен обяд — вечеря; резултатите бяха прекалено очебийни. Шестимата бяха насядали във фоайето и всеки гледаше пред себе си с поглед на окачена за сушене риба. Единственото изключение беше сър Хенри Ервинг Сътън, който очевидно беше идвал тук много пъти и преливаше от жизненост като грачещ черен гарван сред колективния махмурлук.
— Хайде, джентълмени! — изрева сър Хенри и тръгна на обиколка из стаята, като потупваше леко новите си приятели по физиономиите и ги посръгваше по ребрата. — Нашият велик генерал от Северноафриканската операция е дошъл да поговори с нас!
— Добре го казахте, майоре — изрече одобрително Ястреба. — Няма да ви отнемам много от времето, джентълмени, просто ще опресня текущата ви информация.
— Каква информация?
— Информация ли?
— Тебе трябва ли ти информация, Марлон?
— Не знам за какво говори.
— Кой е той?
— Дай му близалка, бейби.
Разширените очи на шестте безстрашни риби бавно се фокусираха върху Хоукинс, който отиде до стълбите, изкачи две стъпала и се обърна към членовете на антитерористичната група:
— Джентълмени — започна той, решен да следва всички изисквания на ораторското изкуство, — а вие наистина сте джентълмени, както и изключителни изпълнители и бойци. Моето име е Хоукинс, Макензи Хоукинс, пенсионираният генерал, когото бяхте изпратени да откриете и да изпратите в ареста.
— Боже мой, това е той!
— Изглежда точно като на снимките…
— Някой да се раздвижи…!
— Забрави.
— Краката ми нещо не ме слушат, пътник.
— Престанете, джентълмени! — леко повиши глас Ястреба — Въпреки че смятам тази заповед за излишна, като виждам какво се разиграва пред очите ми. Току-що се завърнах от Форт Бенинг, след като разговарях с моя добър приятел и дългогодишен другар по оръжие, генерал Етълред Броукмайкъл, вашият командир. Той ви изпраща поздравленията си за поредната добре изпълнена задача, заедно с нови и подробни инструкции… Настоящата мисия се отменя.
— Уоа, пътник! — каза Херцогът, надигайки се с треперещи колене, но без успех. — Кой го е казал?
— Генерал Броукмайкъл.
— Защо не ни се обади той — той — той самият, самият?
— Ти трябва да си онова приятелче, Дъсти.
— Грешиш, молец такъв! — каза заплашително Слай. — Стоиш там като някакво жалко подобие на Розенкранц в Елсинор, но защо и как си дошъл и защо трябва да ти вярваме ние, а, а? Защо не ни се обади саммият той?
— Той, т.е. ние — пробвахме непрекъснато от форт Бенинг. Тук телефоните не работят.
— Как стана така, бебчо?
— Бурята ли?
— Каква ти буря, скъпо момче? Аз не си спомням да съм чул нито вятър, нито гръмотевици.
— Сър Лари…?
— Недейте да ни правите на такива глупаци. И без това си имаме достатъчно проблеми!
— Марлон…?
— Точно така, пътник. Няма причина, поради която би трябвало да ти вярваме. Индианците често са използвали тази тактика. Бойните барабани спират да думкат и ти си мислиш, че имаш почивка и тогава кръвожадните аборигени атакуват. Точно така се отива на заколение.
— Трябва още да поработиш върху това, Херцог. Аз се запознах с истинския, когато правиха онзи филм за мен, и знаеш ли какво, той не изпитваше и частица враждебност към никого на света.
— Ти си познавал Херцога…?
— Просто ме чуйте! — изрева Ястреба, за да накара разбъбрилите се актьори от „Самоубийствената шесторка“ да замълчат. — Генерал Броукмайкъл и аз не само стигнахме до едно почтено примирие, но и до едно и също заключение. Накратко, джентълмени, установихме, че и двамата сме били измамени и подведени от корумпирани политици, които са се възползвали от вашите уникални способности, за да осъществят собствените си амбиции. Както и сами знаете, не съществуват изобщо никакви писмени доказателства, засягащи строго секретните ви операции, указанията са ви били давани само устно и аз бях упълномощен от моя добър приятел и колега, Броуки Втори, да ви кажа, че тази мисия се отменя. Като награда за превъзходната ви трудова автобиография през последните пет години, той е уредил всички вие да се преместите в апартаменти в хотел „Уолдорф-Астория“ в Ню Йорк.