— Аз трябва да имам към две дузини и само четири еднакви. Естествено, те са от майка ми и са от някакъв зеленикав кристал. Изобщо не ги използвам.
— Това се нарича Ирландски кристал и е страхотно скъп. И аз имам две и също изобщо не ги използвам.
Двамата се засмяха и очите им се срещнаха, моментът беше кратък, но многозначителен.
— Мили Боже — каза Сам, — говорим си вече почти минута и никой още не е хвърлил някоя словесна томахавка. Това ме подтиква да ти налея чаша, т.е. канче кафе.
— За кого е третата чаша — канче? — попита индианската Афродита, като пое кафето си.
— За Аарон. Майка ми е горе, тя е влюбена в Роман З., който каза, че ще й приготви циганска закуска и ще й я отнесе. А Сайръс, колкото и да не е съгласен с твърдението ми, си лекува махмурлука в кухнята.
— Не смяташ ли, че той би трябвало да държи Роман под око?
— Ти не познаваш майка ми.
— Познавам я може би по-добре от самия теб, точно затова попитах.
Очите им отново се срещнаха и този път смехът им беше по-силен… и по-топъл. — Ти си една проклета индианка и аз би трябвало да си взема обратно кафето.
— И сигурно имаш право. Честно казано, мисля, че това е може би най-доброто кафе, което съм пила през живота си.
— Роман З. го направи. Разбира се, той прекопа дюните и несъмнено е хванал някакви лигави океански твари, за да ги смеси с основните съставки, но ако започнеш да виеш, ще намеря бръснач и ще ти обръсна брадата.
— О, Сам — закашля се Джени и остави чашата си на масата, — ти можеш да бъдеш забавен дори и когато си най-непоносимият човек на света.
— Непоносим? Аз? Боже опази… Ами това, че съм забавен означава ли на езика на вигвамите, че сме в примирие?
— Защо не? Миналата нощ преди да заспя си мислех, че ни предстои да покорим заедно доста ръбати планини и не върви да го правим, като непрекъснато се джафкаме един с друг. Отсега нататък стрелбата ще бъде насочена по нас в буквалния и в преносния смисъл, а тази перспектива хич не се отразява добре на кръвното ми.
— Защо тогава не ми дадеш „огневата позиция“, както би се изразил Ястреба? Аз няма да ти противореча на заседанието.
— Знам, че няма да ми противоречиш, но какво те кара да мислиш, че имаш по-големи възможности да се справиш от мен? Но ако кажеш, защото си мъж, значи отново ще започнем да се джафкаме.
— Остави джафкането, това, че съм мъж също е причина, но няма голямо значение. По-важното е, че аз познавам Мак Хоукинс и начина му на реагиране в напрегнати ситуации. Дори мога донякъде да предскажа какво ще направи и, нека ти кажа, той е единственият човек на земята, когото предпочитам да имам до себе си, когато нещата станат напечени.
— Искаш да кажеш, че работите добре в тандем, така ли?
— Винаги съм бил по-слабият кон, но в миналото сме работили заедно. Наричал съм го извратен кучи син повече пъти, отколкото може да изброи един компютър, но когато нещата станат напечени, ама наистина напечени, благодаря на луната и звездите за дадената му от Бога проклетия. Мога дори да предскажа кога има намерение да измъкне нещо от невероятния си военен сак. Чувствам го и се нося с течението, което той създава.
— Тогава ще трябва да ме научиш и мен на същото.
Девъро помълча, вперил поглед в канчето си с кафе, после вдигна очи към нея. — Имаш ли нещо против, ако ти кажа, че това ще бъде безразсъдно — дори пагубно?
— Искаш да кажеш, че мога да ви попреча?
— Дори и да ти прозвучи нахално, да, би могла.
— Ще трябва да рискуваме все пак с моята некомпетентност.
— Отново ли ми се зъбиш?
— О, стига, Сам. Аз знам какво правиш ти и го оценявам. В интерес на истината, това ме изкушава, защото не съм глупачка и не се виждам като командос в рокля, но става въпрос за моя народ. Не мога просто да се покрия, те трябва да знаят, че аз съм там — че съм била там. За да се вслушват в съветите ми, те трябва да ме уважават и независимо дали ми харесва или не, те няма да ме уважават, ако аз се покрия, докато някой друг върши черната работа.
— Разбирам мотивите ти — не ми харесват, но ги разбирам. Дочу се звук на отваряща се врата, последван от стъпки в дневната. Секунди след това се появи Аарон. Кльощавата му снага беше облечена в бели спортни шорти и синя риза с къс ръкав, а главата му беше покрита с жълто кепе за голф. Той премигна срещу слънцето и отиде до масата.
— Добро утро, милостиви ми работодателю — каза Девъро.
— Добро утро, Сам, Дженифър — отвърна Аарон и седна. Дженифър му наля кафе. — Благодаря ти, скъпа… Чух гласове, но понеже не бяха нито високи, нито изпълнени с обидни думи, нямах понятие, че сте вие двамата.