— Изобщо не изпущам пара и искри — възпротиви се Девъро.
— Трябва ли да ти припомням многото пъти, когато си критикувал съда на висок глас?
— Винаги съм го правил абсолютно мотивирано!
— Никога не съм казвал, че не е така, защото, ако не беше, ти щеше да работиш в друга фирма. В твоя полза ще кажа, че ти причини преждевременното пенсиониране на поне четирима съдии от областта на Бостън.
— Ето, виждаш ли?
— Генералът също го вижда. Той твърди, че така си се измъкнал — подкупвал си бил пилоти и си отмъквал хеликоптери от някакво място в Швейцария до Рим — и не държи да види повторение на това представление.
— Бях длъжен да го направя!
— Защо, Сам? — попита тихо Дженифър. — Защо си бил длъжен?
— Защото не беше справедливо. И в морално, и в етично отношение, против законите на цивилизования човек.
— О, Господи, Девъро, престани! Ти наистина можеш да ме разчувстваш — забрави го.
— Какво?
— Нищо!… Значи Гърмящата глава няма да ни каже, господин Пинкъс. Какво ще правим сега?
— Ще чакаме. Той е презаписал касетата и Пади ще ни я донесе тази вечер. След това, ако генералът не ни се обади в следващите двадесет и четири часа, аз ще трябва да употребя всичкото си възможно влияние и да се свържа с Президента на Съединените щати, за да му пусна касетата по телефона.
Въпреки че пътешествието от Хуксет до Ню Йорк в лимузината на Аарон Пинкъс не беше от най-комфортните, особено в задната част на колата — актьорите седяха трима по трима, а Ястреба се возеше отпред — бяха свършени доста неща. В Лоулъл, Масачузетс, генералът купи от супермаркета два записващи касетофона, няколко едночасови касетки и един кабел за презаписване, чрез който щеше да прехвърли материала от една касетка на друга, като по този начин щеше да притежава две копия от записаните разговори.
След това в лимузината Мак се обърна към хората на Броукмайкъл в задната част на колата:
— Джентълмени — започна той, — тъй като връзката между вас и хората от киното, с които ще се срещате, ще бъда аз, вашият командир и мой приятел Броуки предложи вие да ми представите пълно описание на приключенията си. Това ще ми бъде от полза при предстоящите разговори с тези големи продуценти… И не се притеснявайте от присъстващия тук господин Лафърти — артилерийски сержант Лафърти. Ние с него сме другари от войната.
— Сега вече мога да умра съвсем спокойно и душата ми ще е благословена! — промърмори си тихичко Пади.
— Какво беше това, Арти?
— Нищо, генерале. Ще ви откарам със скоростта на светкавица.
Докато огромният автомобил се носеше с пълна скорост, Ястреба изслуша вълнуващата история на групата, наречена „Самоубийствената шесторка“. Разказът продължи цели четири часа, като членовете на шесторката често се прекъсваха един друг. В момента, когато стигнаха до булевард „Брукнър“, Ястреба вдигна лявата си ръка и изключи касетофона. — Това е напълно достатъчно, джентълмени — каза той, като в ушите му все още звучаха виковете и мелодраматичните реплики от задните седалки. — Сега разполагам с цялостната картина и ние двамата, аз и вашият командир, ви благодарим.
— Небеса — извика сър Лари — Току-що си спомних! Дрехите ни, багажът, който вашите адютанти взеха от хотела вместо нас миналата нощ, всичко е страхотно измачкано. Едва ли ще е много прилично да се разхождаме из „Уолдорф“, като излезли от възглавница.
— Добре, че ми казахте — това беше проблем, с който Хоукинс не се беше съобразил и той нямаше нищо общо с облеклото. Последното нещо, което му беше необходимо е дръзки актьори-командоси да се разхождат като на парад из фоайето на хотела! Особено в ролята на шестима въодушевени изпълнители, които вярват, че са на прага на големия успех. — Знаете ли какво ще направим? — продължи Ястреба — в минутата, в която влезем в стаите, ще изпратим всичко в хотелската пералня.
— Колко време ще отнеме? — попита Херцогът.
— Ами, всъщност това няма голямо значение — отвърна Мак, — поне не за тази вечер, а може би и за утрешния ден.
— Какво? — каза Марлон.
— Хей, я стига! — добави Силвестър.
— Не съм виждал Уест Фортис от години! — прекъсна ги Дъстин.
— Съжалявам, джентълмени — намеси се Ястреба, — боя се, че не съм бил достатъчно ясен по отношение на този бивак. Просто съм си помислил, че се разбира от само себе си.