— За един невероятен материал. Всичко е истина. Искам да го размахам пред физиономиите на ония приятелчета от Холивуд, само че трябва да изглежда добре и ми е нужен много бързо. Може би за един ден.
— Един ден.
— Мама му стара, като се обработи, няма да е повече от пет-десет страници, но те трябва да са чист динамит, Джини. Имам го на няколко касети. Мани сигурно познава някой, който би могъл да го направи…
— И ти познаваш такъв човек, съкровище! Какво ще кажеш за Мадж?
— Кой?
— Твоята номер три, mon general.
— Миджи? Какво тя?
— Ти не четеш ли вестници? „Холивудски репортер“ и „Дейли варайъти“, тези библии на пропитата с портокалов сок земя.
— Не си падам даже и по истинската Библия. И какво пише в тях?
— Маджи е една от най-четените писателки в града! Толкова е страхотна, че дори може да излезе извън града и да отиде да пише в Ню Йорк или Кънектикът. Последният й сценарий „Мутиралите кръвожадни червеи лесбийки“ бе одобрен!
— Проклет да съм! Винаги съм знаел, че Маджи има литературни наклонности, но…
— Ето, ще ти дам телефона й, но ти ще ми дадеш няколко минути първо аз да се свържа с нея и да й кажа да те чака. Тя толкова ще се зарадва!
— Джини, аз в момента съм в Ню Йорк.
— Обади й се след пет минути, съкровище. И когато всичко това свърши, каквото и да е то, трябва да дойдеш тук и да се запознаеш с Чанси. На него наистина ще му бъде много приятно, защото е голям твой почитател — той е бил в Пета гренадирска, Пета или Петнадесета, или Петдесета, така и не разбрах.
— Гренадирите бяха едни от най-добрите, Джини! Ти наистина си поработила върху себе си и залагам на сутиена ти, че ще намина някой ден да ви видя и двамата!
Късметът отново беше огрял Макензи, докато той затваряше телефона във фоайето на „Уолдорф“, след като беше надраскал телефона на третата си жена върху мраморния плот с върха на писалката си. Той беше толкова доволен от развитието на събитията, че бръкна в джоба си, извади една пура, поомачка я и я запали с полеви кибрит, който също драсна върху мраморния плот. Някаква достолепна дама с ярка лятна рокля на цветя, застанала до телефона вляво от него започна демонстративно да кашля. Тя погледна накриво Ястреба и успя да изсъска:
— Такъв прилично облечен човек като вас, а с такъв отвратителен навик!
— Не е по-лош от вашия, мадам. Управата на хотела ми се оплака, че е настояла да не използвате повече асансьорите, защото били предвидени за хора с по-младежко тегло.
— Мили Боже, вие ли ми говорите за младежи…? Достолепната дама пребледня и се втурна да бяга в паника, когато телефонът на Мак иззвъня.
— Командир Y? — каза тихо Хоукинс.
— Генерале, време е да се срещнем.
— Оптимум, сър! Но как да стане това, ако още сте мъртъв?
— Имам такава дегизировка, че и майка ми няма да ме познае, мир на праха й.
— Съжалявам за тази ужасна загуба, приятел. Много е тежко да изгубиш майка си.
— Да-a, тя е в Лодърдейл… Слушай, много работи са ми на главата, така че трябва да говорим бързо и най-вече за това как смяташ да стигнеш до онова изслушване след два дни. Имаш ли някакъв план?
— Оформил ми се е донякъде един, Командире, и точно затова искам да се видим. Много съм впечатлен от подкрепленията, които ни изпратихте…
— А, да, бях забравил. И какъв е планът ви?
— Първо, бих желал от вас разрешение да включа и подкреплението.
— Включвайте каквото пожелаете — за каквито и подкрепления да се отнася.
— Охраната, Командире.
— Вижте, трябва да говоря бързо и щом титанът ви още не е твърд, ще се чувствам по-добре, ако вие и тоя побъркан ваш адвокат сте под мое пряко наблюдение.
— Сам ли? Вие сте чувал за Сам Девъро?
— Не го произнесоха точно по този начин, но когато се разчу в отбраната, че този Деверокс бил въшливия ви адвокат, започнаха да вият на кръв, като че ли са им пъхнали граната в хемороидите. Изглежда, че като е бил в Камбоджа нещо е оплел конните.
— В последствие всичко бе уредено, Командире, и грешката беше поправена.
— От вашата уста в Божиите уши, щом го казвате, но до ушите на началник-щабовете още не е стигнало. Неколцина от ония Уест-Поинтовци искат да обесят негодника. Той заедно с вас е на първо място в черния списък.
— Не съм очаквал това усложнение — каза рязко Ястреба. — Няма никакви причини за цялата тази враждебност, наистина няма.
— Хо-хей, както би казал Малкия Джоуи — извика Вини Бам-Бам — да не би да сте забравил крайната цел на цялата тази шашма! След това дело оная база няма да струва повече от чувал с картофи.