— Струва ми се, че пропуснах нещо — каза Дженифър.
— Какво?
— Касетката на Броукмайкъл е в него.
— Сигурно се майтапите, червенокожа лейди!
— С цялото ми червенокожо сърце ми се щеше да е така. Не можем да я намерим никъде.
— Свещени пистолети на Джордж Патън! Той може да изпорти цялото начинание. Трябва да му попречим!
— Как?
— Обадете се в Бостънските вестници, радиото и телевизията и им кажете, че един психопат е избягал от най-голямата лудница в Масачузетс.
— Това няма да свърши голяма работа, след като чуят касетата. Първото нещо, което ще направят, е да я презапишат, след това ще подложат гласовете на проверка и ще ги сравнят с този на вашия приятел Броукмайкъл, имат го или от някое изявление пред пресата или направо по телефона.
— Ще се обадя на Броукмайкъл и ще му кажа изобщо да не вдига телефона!
— Телефона…? — каза замислено Дженифър — Точно така! Всички телефонни компании разполагат с компютърни отпечатъци от номерата на всички телефонни обаждания. Това е стандартна процедура, заради сметките. Сигурна съм, че господин Пинкъс може незабавно да получи разрешение от полицията.
— За какво?
— За да разбере номера, на който се е обадил Сам. Освен, когато ни се обадихте рано тази сутрин, никой след това не е използвал телефона.
Благодарение на забележително добрите отношения на Аарон Пинкъс с местните власти, предложението на Редуинг бе реализирано бързо и ефективно.
— Господин Пинкъс, лейтенант Кафърти от Бостънското полицейско управление е на телефона. Имаме информацията, която ви е необходима.
— Страшно съм ви благодарен, лейтенант Кафърти. Ако случаят не беше спешен, никога не бих си позволил да злоупотребявам с вашата любезност.
— Е, стига, сър, няма никакъв проблем. Всяка година на бала на полицаите има от „Агнешкото със зеле на Пинкъс“.
— Нищожен принос, в сравнение с това, което вършите за нашия почтен град.
— Е, обаждайте се винаги, когато имате нужда… Ето това, което получихме от телефонната компания. През последните дванадесет часа от този номер в Суомпскът са проведени четири разговора, като последният е бил преди шест минути с Ню Йорк. Два са били с вашия домашен номер, господин Пинкъс. Първият е бил в шест и тридесет и три миналата вечер и след това тази сутрин…
— А, да, говорих с жена ми Шърли. Бях забравил.
— Ние всички познаваме госпожа Пинкъс — тя е впечатляваща дама. Толкова висока и грациозна, сър.
— Висока ли? Не, всъщност тя е доста ниска, заради прическата изглежда така. Няма значение, какъв е четвъртият номер, моля ви?
— Разговорът е бил проведен с липсващ в указателя номер тук в Бостън в седем и двадесет тази сутрин и номерът е в резиденцията на Джефри Фрейзиър…
— Фрейзиър ли? — прекъсна го неволно Аарон. — Колко необичайно…!
— Не само това, господин Пинкъс. Ще ме извините, че го казвам, но той е царски чеп в дирника, простете ми за израза, сър.
— Убеден съм, че речникът на дядо му е далеч по-груб, лейтенант Кафърти.
— О, ние сме го чували, господин адвокат! Всеки път, когато си прибира отрока от изтрезвителното, старецът пита дали не бихме могли да го задържим някой друг ден в повече.
— Много ви благодаря, лейтенант, много ми помогнахте.
— Винаги на вашите услуги, сър.
Аарон остави слушалката и погледна озадачено към Дженифър.
— Поне знаем как Сам е открил касетата. Използвал е телефона в кабинета на Сидни. Точно там я прослушахме миналата нощ.
— Но това не е причината за вашия шок, нали? Това е някой на име Фрейзиър, така ли е?
— Точно така. Той е един от най-очарователните мъже, които изобщо могат да се срещнат. Изключителдо свястна личност, родителите му загинаха преди няколко години в самолетна катастрофа, когато алкохоликът Фрейзиър Старши се опита да приземи самолета си. Джефри е бил съученик на Сам в Андоувър.
— Значи за това му се е обадил.
— Съмнявам се. Сам не може да мрази, не му е в характера. Както виждате, не намрази дори и Макензи. Но той не одобрява и то дълбоко не одобрява.
— Не одобрява?
— Защото Джефри е пропаднал и е загубил мястото си в обществото. Той е един хроничен алкохолик, чиято единствена цел в живота е да търси удоволствие и да дави мъката си в бутилката… Той не би могъл да свърши никаква работа на Сам.
— Да, но днес е свършил — преди около десет минути на плажа.