— Обзалагам се — прекъсна го момичето, — искате да се обадите във вашия яхт-клуб или на патрула, или на застрахователната си компания. Можете да използвате нашия телефон.
— Вие не сте ли прекалено доверчива? — зададе Девъро въпрос, който адвокатът в него не можеше да не зададе. — Аз съм един чужденец, изхвърлен от вълните на вашия плаж.
— А по-големият ми брат е шампион по борба на Ню Ингланд. Ето го и него.
— О? — Сам вдигна поглед към къщата. По стълбите към плажа слизаше една приятна на вид късо подстригана бяла горила, чиито мускулести ръце бяха неимоверно дълги и стигаха до коленете. — Симпатичен младеж.
— Ами да, всички момичета са луди по него, но почакайте като разберат!
— Какво да разберат? — Девъро имаше чувството, че всеки момент пред него ще бъде разкрита някаква интимна семейна тайна. — Някои хора просто са различни, скъпа моя, но ние всички сме Божи чеда, както казват пророците. Бъдете толерантна.
— Защо? Той иска да стане адвокат! Това какво, крайно извратено ли е?
— Крайно — измърмори Сам, докато шампионът по борба на Ню Ингланд се приближаваше. — Съжалявам, че ви обезпокоих — каза Девъро. — Лодката ми не беше достатъчно свястна и потъна.
— Вероятно вятърът ви е отвял към скалите. Сигурно това е била първата ви лодка!
— Как разбрахте?
— Съвсем очевидно е. Дълъг панталон, фланелена риза, черни чорапи и една кафява мокасина — проклет да съм, ако знам защо и тя се е задържала.
Девъро погледна надолу към краката си. Борецът наистина беше прав — на краката му имаше само една обувка. — Предполагам, че е било глупаво от моя страна, трябваше да обуя кецове.
— Ботуши, господине — поправи го момичето.
— Естествено, забравих и все пак това наистина беше първата ми лодка.
— С платна ли? — попита младежът.
— Заповядайте, господине. Можете да се изсушите и да използвате телефона.
— Всъщност, аз страхотно бързам… Честно казано, трябва да стигна до властите по един много спешен случай и телефонът няма да ми свърши никаква работа. Трябва да отида лично.
— Вие да не сте трафикант? — попита рязко младежът. — Вие сто на сто не сте никакъв моряк.
— Не, не съм трафикант. Аз просто трябва много бързо да предам определена информация.
— Имате ли някакъв документ за самоличност?
— Необходимо ли е? Ще ви платя, за да ме откарате там, където ви помоля.
— Определено е необходимо. Аз съм ученик в подготвителния курс по право и това е „Основна процедура номер едно“. Кой сте вие?
— Добре де, добре! — Сам бръкна в подгизналия си закопчан ляв заден джоб и успя да измъкне мокрия си и измачкан портфейл. Нямаше голяма вероятност хайката срещу него вече да е станала обществено достояние, мръсните копелета от Вашингтон бяха прекалено предпазливи, за да го направят. — Ето ви шофьорската ми книжка — добави той, изкара пластмасовата карта от отделението и я подаде на бореца.
— Девъро! — извика младежът. — Вие сте Самюъл Девъро!
— Значи са го разпространили и по радиото, и по телевизията? — каза Сам и си пое дълбоко въздух, опитвайки се отчаяно да измисли някаква история в духа на Ястреба. — Значи ще трябва да ви обясня другата страна на случая и вие трябва да ме изслушате.
— Не съм чул нищо за радио и телевизия, сър, но ще слушам всичко, което ми кажете! Вие сте човекът, заради когото изгониха онези непочтени съдии. Вие сте легенда за всички нас, които навлизаме в правото. Искам да кажа, че обвиненията в непочтеност, които изградихте срещу онези съдебни влечуги бяха като по учебник! И всяко едно от тях се доказва до последното твърдение!
— Ами, аз тогава много се бях гипсирал…
— Сис, дръж тук фронта — прекъсна го бъдещият адвокат. — Като се върнат майка и татко, кажи им, че съм закарал по работа един човек, който някой ден ще бъде във Върховния съд.
— Може би фБР ще е най-добре — предложи бързо Сам. — Знаете ли къде е местната кантора?
— Има една в Кейп Ан. Доста често пишат за тях по вестниците — нали разбирате, трафикантските лодки.
— За колко време ще стигнем дотам?
— Не повече от десет — петнадесет минути.
— Да тръгваме!
— Убеден ли сте, че първо не искате да влезете в къщата и да облечете някакви сухи дрехи? Баща ми е кльощав почти като вас.
— Няма време. Въпросната информация трябва да се предаде на секундата, повярвайте ми!
— О, да изчезваме тогава! Джипът е отпред.
— Ненормалници — каза пуберката.