— Хей, Теди, обажда се Джерард от базата — каза командирът на 10-ти пост от Крайбрежната охрана на щата Масачузетс.
— Какво мога да направя за теб, моряче?
— Стори ми се, че ти можеш да ме просветиш около този цирк Фрейзиър-Девъро.
— Какво…? — попита едва чуто специалният агент. — Девъро ли каза?
— Да, заловихме този шампанизиран нещастник Фрейзиър, но никакъв Девъро нямаше на яхтата, а Фрейзиър не пожела да ни каже нищо. Просто си поседя тук с идиотската си усмивка, а после се обади по телефона.
— „Не пожела“, „седна“?… Защо в минало време?
— Това е някакъв идиотизъм, Теди. Трябваше да го пуснем и точно това не можем да разберем. За какво беше цялото това глупаво преследване. За малко да си гръмнем двигателя, отнехме времето на трима човека и изпочупихме четири шамандури, дето сега трябва да ги плащаме и всичкото това за тоя дето духа! Девъро изчезна и ние дори не разбрахме за какво го търсят. Помислих си, че вие от Бюрото можете да ни осветлите.
— Ние не сме получавали никакъв сигнал — каза нещастно Микулски. — Разкажи ми какво се случи, Джери — Командир Джерард му разказа и специалният агент пребледня и посегна към маалокса си. — Този кучи син Девъро излезе оттук само преди няколко минути. Той е направо ходеща лудница! Какво направих, да ме вземат дяволите.
— Щом не си получавал сигнал, значи нищо не си направил, Теди. Ние предадохме доклада си по телетайпа и това е всичко, което можем да направим.
— Осем месеца, четири дни и пет часа и половина — измърмори Микулски, като отвори най-горното си чекмедже и погледна календара със задрасканите дати и тези, които оставаха, до деня на пенсионирането му.
Глава 29
Шампионът по борба на Ню Ингланд подкара джипа си по улица „Бърнбаум“ в Суомпскът.
— Ето, пристигнахме, господин Девъро. Това място съм го виждал само откъм морето.
— Бих те поканил вътре, Бумър, но разговорът ще бъде доста тежък и строго конфиденциален.
— Обзалагам се, че ще е такъв! Първо се появявате на плажа, после фБР, след това тук — леле мале. Но не мислете, не съм душил около вас, честно. Аз ще изчезна на секундата и, освен ако не ме попита някой упълномощен от властите, изобщо не съм ви виждал.
— Добре се изрази — упълномощен от властите. — Обаче аз настоявам да ти платя.
— В никакъв случай, господин Девъро, за мен беше чест. Но ако нямате нищо против, позволих си волността да запиша името си, в случай че след няколко години се съгласите да ме вземете за стажант. Без никакви специални привилегии.
— Няма да ти се наложи да ни търсиш, ние ще те намерим… Благодаря ти, Бумър.
— Успех, сър! — Девъро излезе от джипа, той направи обратен завой по алеята и изчезна през портата. Сам погледна към импозантния тухлен вход на Бърнбаумската лятна къща, пое дълбоко въздух и закрачи по калдъръмената пътека към вратата. Колко по-прости можеха да бъдат нещата, ако имаше две обувки, заключи той, докато натискаше звънеца.
— Проклет да съм! — изрева огромният черен наемник-химик Сайръс, докато отваряше вратата. — Не знам да те прегърна ли или да те удуша, Сам, но влизай, по дяволите!
Девъро се намъкна овчедушно в антрето, осъзнавайки, че всички гледаха провисналите му дрехи, разчорлената коса и липсата на обувка на единия му крак. Тези „всички“ се състояха от Сайръс, Аарон Пинкъс… и любовта му до края на земните му дни, Дженифър Редуинг, която стоеше в най-отдалечения ъгъл на стаята и се взираше в него. Какво имаше в неспокойните й и гневни очи не можеше да разбере.
— Сами, чухме всичко! — изкрещя Аарон, който иначе рядко крещеше, надигна се от кушетката, заобиколи я тичешком, стисна и двете му ръце, след което положи старческата си глава на лявата му буза. — Слава на Авраам, че си жив!
— Не беше чак толкова трудно — каза Девъро. — Фрейзи може и да е маниак, но много добре знае как се кара моторница, а след това пък се появи това хлапе, той е шампион по борба на Ню Ингланд.
— Знаем какво си преживял, Сами — възкликна Пинкъс. — Такъв кураж, такава смелост. И всичкото това заради принципите ти!
— Това беше тъпо, Девъро — каза Сайръс, — но в теб има огън, човече, признавам ти го.
— Къде е майка? — попита отмъстителят, отбягвайки погледа на Джени.
— Тя и Ерин се върнаха в Уестън — отговори Аарон. — Братовчедката Кора май попаднала на някакви чайници.
— А Деси Едно и Две патрулират на плажа с Роман З. — добави Сайръс.