— Това момче е проклет магарешки бодил! — извика Куксън Фрейзиър, хвърляйки се на стола до Аарон. — А аз какво да правя, за Бога?
— Да започнем с това, че трябва да си изключително горд, както и облекчен. Ти сам твърдеше, че във внука ти се крие друг човек и си бил прав. Той не е пройдоха, а високоефективен и сполучливо законспириран професионалист.
— Да, но мили Боже, единственият начин да продължава да бъде ефективен, без да го убият е да продължава да позори семейството, старче!
— Това не го съобразих — каза Пинкъс, намръщи се и кимна в знак на съгласие. — Но истината със сигурност ще излезе наяве някой ден и тогава славата на бостънските Фрейзиърови ще заблести с пълна сила.
— Ако дойде такъв ден, Аарон, последният мъж от бостънските фрейзиърови ще трябва да се изсели в Тасмания или Тиера дел Фуего под фалшива самоличност. Той ще бъде белязан!
— Виж, това не го съобразих.
— Защита — каза Сайръс, слизайки по стъпалата. — Човек може да си купи изключително надеждна защита, мистър Фрейзиър.
— А, извини ме, Куксън, това е… полковник Сайръс, специалист по охрана.
— Мили Боже, извинете ме, полковник! Доста глупаво беше от моя страна там на вратата. Наистина се извинявам.
— Няма за какво. Това е напълно обяснима грешка в район като този. Въпреки това, аз не съм никакъв полковник.
— Моля?
— Той иска да каже — извика Сам, поглеждайки строго наемника, — че се е пенсионирал от армията.
— А, ясно — каза Фрейзиър и се обърна отново към озадачения Сайръс. — Е, очевидно опитът ви в областта на мерките за охрана ви е от голяма полза. Аарон наема само най-добрите. Между другото, въпреки че може би е недостойно да ви отнемам времето с такива нищожни проблеми, но в къщата ми има една алармена система, която непрекъснато ми изкарва акъла. Затова я държа изключена.
— Или датчиците са замърсени, или обхватът им се припокрива — каза небрежно Сайръс и се намръщи на Девъро. — Обадете се на вашия сервиз за поддръжка на алармени системи и им кажете да проверят дали са чисти контактните релета.
— Наистина ли? Само това?
— Съвсем нормално е за домашните системи — отвърна наемникът, опитвайки се да вникне в смисъла на гримасите на Сам. — Дори и едно спиране на тока за няколко секунди може да ги прати по дяволите.
— Сигурен съм, че полковникът много би се радвал да я погледне. Нали така, полковник? — попита Девъро, който вече беше реално застрашен от изкълчване на челюстта, заради гримасите, които правеше зад гърба на Куксън Фрейзиър.
— Когато приключа ангажимента си към господин Пинкъс, може би… — отвърна неохотно Сайръс, доста объркан. — Може би някой ден другата седмица — заключи със слаб глас.
— Добро момче! — възкликна Фрейзиър, удряйки с ръка по облегалката на стола си, след което изведнъж се върна към предишното си състояние на жестоки терзания. — Не мога да го преживея това с внука ми. Това е невъзможно!
И тогава телефонът иззвъня. Сайръс, който беше застанал до античната бяла маса, бързо го вдигна. — Ало? — каза тихо наемникът.
— Продължаваме атаката, боецо — каза Макензи Хоукинс от Ню Йорк. — Отменяме План А — прекалено е рискован в този момент. Ще процедираме според План Б, както говорихме преди един час. Някакви вести за лейтенант Девъро?
— Той е тук, генерале — отвърна тихо Сайръс, прикривайки слушалката с длан, докато останалите оживено разискваха морските приключения на Сам с таен агент Джефри Фрейзиър. — Той пристигна преди няколко минути и сякаш е излязъл от центрофуга. Искате ли да говорите с него?
— Христе, не! фазата, в която се намира в момента, ми е позната. Викам й „Справедливият заек“. Какви са вредите?
— Нищо значително; никой не му е повярвал. Май касетката е била унищожена.
— Да благодарим на Ханибал за късмета. Знаех си, че скоро ще се появи; той никога не успява да направи тези неща както трябва… Тогава значи още не сте го посветил в нито един от плановете?
— Не съм посветил още никого, нямаше време. Господин Пинкъс непрекъснато беше на телефона и говореше с бостънската полиция, откакто Крайбрежният патрул се обади, за да каже, че са забелязали лодката, в която е Сам.