— Тук съм, престани да крещиш. Какво има?
— Спирай с индианските глупости и започвай националния химн.
— Нашите са по-хубави, поне можеш да си ги тананикаш.
— Веднага, Джони! Генералът ни излиза на сцената!
— Дадено, бледолики.
— Това е, Хенри! Направи го добре!
— Никога не съм го правил зле, задник такъв — каза актьорът, пое няколко пъти дълбоко въздух, изпъчи се в целия си внушителен ръст и закрачи към бунтуващата се тълпа и към уопотамите, които изведнъж запяха „флаг, обсипан със звезди“. Хорът беше омагьосващ. Гласовете се издигаха до небесата и гледката на четиридесетте боядисани и разчувствани лица на коренните жители на Америка имаше поразяващ ефект върху тълпата. Дори и бесните командоси, вкопчили се в смъртна схватка с агентите, застинаха с протегнати ръце и пръсти впити в гърлата им. Стрелците изтърваха боксовете си и торбичките с олово и всички впериха поглед в трагичните фигури, които от все сърце пееха за земята, която беше открадната от тях. В много от очите на наблюдателите се появиха сълзи.
— Сега е зимата на нашето недоволство! — изрева сър Хенри Ървинг Сътън с най-завладяващия си сценичен глас, след като се изкачи на четвъртото стъпало и се обърна към тълпата. — Кучетата може да ни лаят, но нашият поглед е чист и ясен. Извършено е едно ужасно зло и ние сме тук, за да го поправим! Да бъдеш или да не бъдеш, това е въпросът…
— Този кучи син може да си дрънка така цял час — прошепна Макензи в радиото си. — Къде сте всички? Отговорете с номерата си.
— Ние сме в голямата каменна зала, но ти нищо не знаеш, генерале…
— Принцесата и селянина са с мен — каза Сайръс — и вие наистина нищо не знаете!
— Какви ми ги дрънкате вие двамата, по дяволите?
— Малък номер, за който вие не сте се досетил — обясни наемникът. — Тук вътре имат детектори за метал и ако Джени, или Сам, или господин Пинкъс преминат, ще включат алармата в сградата.
— О, Господи! Докъде е стигнала тази държава?
— Предполагам, че трябва да се каже нещо като „да погледнем към причините, които лежат в основата“, но в този момент ние не можем да продължим.
— Все още не са ни победили, Лютиче — извика Ястреба. — Телешки нос, слушаш ли?
— Разбира се, Г. Г., а и ние също си имаме проблем. Той възникна между нашите хора и твоя приятел Вини. Искам да кажа, че той си е жив трън в задника.
— Какво е направил? Той е при вас едва от тази сутрин — какво би могъл да ви направи?
— Клъч, клъч, клъч, само това прави непрекъснато! След това се появи онзи неговият приятел, дребният, дето говори като бройлер и в мотела се развъртяха дузина барбута, а този Джоуи не знам там какъв си само обикаляше от стая на стая да поддържа акцията. И успя, бих добавил, с едни много интересни зарове. После се омете и доста от нашите момчета се оказаха с ометени джобове.
— Сега нямаме време да се занимаваме с това!
— Намери време, Г. Г., докато онзи генерал, който, трябва да призная, изглежда съвсем като теб, все още писка там. Момчетата и момичетата ни са бесни и казаха, че няма да търпят повече. Не щат да понасят тия двама мошеници и си искат обратно парите!
— Ще си получат парите в петдесеторен размер, обещавам!
— Мамка му! Виждаш ли това, което виждам и аз, Г. Г.?
— Аз съм на ъгъла на тази сграда и стават прекалено много неща…
— Една шайка типове си пробива път към позициите ни… изчакай една секунда! Сега някакви други — или са полузащитници, или са някакви маймуни в костюми — се присъединяват към тях. Те се спускат към нашия генерал!
— Изпълнявайте План Б, приоритет Номер Едно! Измъкнете го от там! Не можем да позволим да пострада… Започвайте химните и танците. Веднага!
— Ами какво ще стане с двамата мошеници, Вини и бройлера?
— Седнете върху тях!
— Направихме го в автобуса. Дребният ухапа задника на Орлов взор.
— Изпълнявай. Аз тръгвам напред!
— Телешки нос, слушай ме и изпълнявай! — прошепна рязко Хоукинс в радиото си, докато си пробиваше път към входа на Съда.
— Сега пък какво? Измъкнахме генерала ти, който непрекъснато пискаше, че „не бил свършил!“ Малкият Джоуи е прав, той е тъпак!
— Малкия Джоуи ли?… Тъпак?
— Ами да, ние сключихме сделка. Той ще ни върне половината пари и аз ще взема двадесет процента за арбитража.
— Джони, намираме се в криза!
— Не, не се намираме. Двамата мошеници са в един бар малко по-надолу по улицата. Нали разбираш, червената перука на Вини не допринасяше кой знае колко за имиджа ни. Беше съвсем неподходяща. Всъщност, той не е съвсем лош човек, когато го опознаеш. На теб известно ли ти е, че истинските индиански етнически типове били на голяма почит в Лае Вегас? Невада била една голяма запазена територия за червенокожите, разбираш ли.