— Командире, не съм сигурен, че тези технически абракадабри са ми интересни…
— Би трябвало да са ви интересни, генерале, — прекъсна го Аарон. — Напълно е възможно анонимният ви правен източник да се е сблъскал със заговор с десетилетна давност. Но също така е възможно откритието му да се базира на откраднати доказателства, съхранявани от дълго време в запечатаните сейфове на правителствените архиви, поради причини, засягащи дълбоко интересите на държавата…
— Какво? — измънка разсеяно Хоукинс, с пълното съзнание, че сега Сам Девъро се е втренчил в него.
— Водните знаци на тези архивни фотокопия издават една рядко използвана хартия със стоманени нишки, предназначена да устои на разрухата на времето и условията в сейфовете. Всъщност, струва ми се, че е била изобретена от Томас Едисон около началото на века и е била въведена за ограничено използване в архивите към хиляда деветстотин и десета или единадесета.
— Защо ограничена употреба? — запита Девъро неохотно през стиснати зъби, продължавайки да гледа в Ястреба.
— Всичко е относително, Самюъл. В онези дни бюджетният дефицит, когато го е имало, е бил ограничен до не повече от неколкостотин хиляди долара, и дори тези суми са карали Потомак да замръзва. Подсилените със стомана страници на тези снимки са били изключително скъпи и прехвърлянето на хиляди и хиляди исторически документи върху тях би разорило хазната. Ето защо са били избрани само ограничен брой.
— Кои документи влизат в този ограничен брой, Аарон? Пинкъс се обърна към генерал Макензи Хоукинс с тон почти като на съдия, произнасящ присъда.
— Документи, определени от правителството да останат извън човешки взор минимум сто и петдесет години.
— Ами, по дяволите! — Ястреба тихо подсвирна и плесна с ръка по еленовата кожа. — Истинска златна жила — добави той, поглеждайки благосклонно към Сам. — Синко, не се ли гордееш да бъдеш „духовният подбудител“, както се изрази тук присъстващият превъзходен командир, на този грандиозен проект?
— Какъв е този шибан проект? — изстреля Девъро. — И за какво „духовно подбудителство“ става въпрос?
— Ами, Сам, нали знаеш, че ти едно време все говореше за онеправданите хора на тази земя и колко малко се прави за тях? Аз наистина уважавах възгледите ти, синко, наистина.
— Ти никога не си уважавал нещо или някого.
— Това вече не е истина, момко, и ти го знаеш — възмути се Макензи и заплаши с показалец Девъро. — Спомни си всичките ти разговори с момичетата. Всяка една от тези прекрасни дами ми се обаждаше, за да изрази искреното си уважение и обич към теб. Особено Ани, която…
— Изобщо не ми споменавай това име! — изкрещя Сам, захлупвайки с ръце ушите си.
— Мили Боже — измънка Пинкъс, — аз се оттеглям от това събеседване.
— Но, чуй ме, синко. Аз потърсих онеправданите, хората, които са били подтиснати от системата и посветих всичките се усилия за възстановяване на правдата. Някак си мислех, че ще бъдеш горд с мен. Бог знае, че се опитах — Ястреба сведе глава в отворената яка на уопотамската си туника от еленова кожа и заби нещастно поглед в покрития с мокет под на хотелския апартамент.
— Престани да се правиш на палячо, Мак! Не знам какво си направил или си се опитал да направиш, знам само, че не искам да знам!
— А може би е необходимо, Сам.
— Само… една минутка — Пинкъс ги прекъсна, загледан в изпълнения с искрено съжаление Ястреб. — Мисля, че е време да бръкна в прехвалената си торба с професионални познания и да извадя един специфичен, макар и рядко използван казус. Наказанието за неправомерна намеса в запечатани правителствени архиви е тридесет години затвор.
— Не думай! — каза генералът, явно претърсвайки с поглед синия мокет за някаква фигурка по него.
— Точно така, генерале. И доколкото тази информация не ви оказва видимо въздействие, с радост заключавам, че консултантът ви е имал пълното право да изучава документите, на които се позовава тази петиция.
— Погрешно! — изрева Сам. — Той ги е откраднал! Всичко това пак е бъркотия с военното разузнаване! Тази позорна издънка на човешкия род, тази чудовищна военна грешка, този легендарен крадец го е направил отново! Сигурен съм, защото познавам това изражение на мръсно малко момченце, което си подмокря леглото и после ти заявява, че под завивките вали. Той го е направил!